Точно когато в Тунис бе застрелян водачът на опозицията Мохамед Брами, в парижкото предградие Трап, бе въведено военно положение. Причината и в двата случая бе крайния, фундаменталният и вън от времето – ислям. Приликата между двете събития обаче е зов за действие вместо една поредна и банална констатация. Заподозреният извършител на убийството в Тунис е роден във Франция. Бубакер Ел Хаким е „стар” познат на френското правосъдие. Като отявлен салафист той взима участие във войните в Сирия и Ирак. Брат му пада убит в сражение близко до Фаруджа. Осъждан, Ел Хаким лежи няколко години в затвора. Въпреки тежката му биография, този заклет противник на „Светското общество”, пътува незабелязано между двата бряга на Средиземно море.
В Близкия и Далечния Изток, навсякъде където имаше или има военни сблъсъци с „тероризма”, участват франко-тунизийци, франко-алжирци или франко-мароканци. В повечето случаи, родени в гетата около големите градове, тези защитници на крайния Ислям се превръщат в голям проблем за всички богати европейски демокрации. Англия, Холандия, Германия, дори и скандинавските страни откриват с изненада тези емигранти второ и трето поколение, които отказват да се интегрират. Дедите им са дошли като работници в автомобилните или други заводи, бащите им са безработни, а те самите са изключени от останалата част на обществото, било поради липса на образование, било от липса на желание. Израсли на улицата, „младежите” се отличават със специфичния си жаргон и облекло. Организирани в банди, ръководени от „Големи братя”, те правят всичко възможно за да откъснат „територията” на която живеят от правовата държава. Все по-често се саботира транспортът свързащ предградията със столицата или с големите градове. В началото на тази година банда нехранимайковци дори успя да спре един влак за да обере пътниците. Лекарски кабинети, аптеки, ресторанти и дори хлебарници спускат кепенци и напускат гетата поради редовни кражби и ракет. Търговията с наркотици цъфти и убийствата на дилъри от други дилъри не правят впечатление. Френската администрация бе принудена да изготви списък на тези зони „на безправие” („Non Droit”). За сега този спъсък включва 64 града с повече от 1 милион и 600 обитатели. Голяма част от тях са жертви на бандите от оставените на произвол младежи.
Политиците от цялата политическа палитра предпочитат да умаловажават растящата безнаказаност в предградията. Те цитират успокоителни статистически данни, които действителността редовно опровергава. На 13 май т.г. собственикът на „Пари-Сен-Жермен”, катарският престолоноследник – шейх Хамад Ал Тхани покани парижани на тържественото връчване на купата на шампион на Франция на неговия отбор. За целта бе избран централният площад Трокадеро, с незаменимата панорама към Айфеловата кула. Купата така и не бе връчена. Няколко хиляди „млади диваци” дошли от предградията изпочупиха витрините, автобусните навеси, подпалиха кофите за боклук и се биха до зори с полицията. Обрани бяха десетки магазини. Дори един автобус с японски туристи бе нападнат и гостите – ограбени. На 13 юли близко до градчето Бретини, дерайлира пътнически влак. Причините все още не са изяснени. В катастрофата загинаха 6 души. Когато първите спасители и пожарникари идват на място, те с изумление откриват банда младежи, които пребъркват труповете. На 20 юли в друго предградие, избухнаха най-големите размирици на чисто религиозна основа. Младо семейство демонстративно облечено в мохамедански одежди пазарува в центъра на градчето Трап. То се намира на 40 километра от Париж. Мъжът е само 21 годишен, и е с не много убедителна брада, а жената e забулена от главата до петите. Този вид облекло е типично за Афганистан. Във Франция „Burqa” е забранена от 2011 година. Жените, които все пак се опитват да я носят, рискуват 150 евро глоба. Законът не е съвсем ясен дали се прави първо предупреждение или наказанието се изпълнява веднага. Не е ясно също, кой маха булото, жената, съпругът или полицаят. Както при всички подобни свади, версиите на различните участници не съвпадат. По всичко изглежда, че младият мъж е оказал съпротива. Един от полицайте има медицинско за опит за удушване. Виновникът съпротивлявал се на силите на реда е откаран в полицейския участък с белезници. Новината се разпространява и съпротивата се организира. Едва на другия ден, двадесет и четири часа след произшествието, около 400 „младежи” нападат участъка. Битката е толкова настървена, че министърът на вътрешните работи праща подкрепления с хеликоптери. Боят се води с камъни, каучукови куршуми и сълзотворен газ. Има ранени. Кофи за боклук и леки коли горят. Разиграват се истински сцени на гражданска война. Няколко десетки младежи са арестувани, но само четирима са осъдени на по 6 месеца затвор. Въпреки, че този вид размирици стават предимно през лятото, топлото време не може да бъде единственото обяснение. Омразата с която „младежите” съсипват институциите представляващи държавата: детски градини, библиотеки, автобусни спирки, нападенията срещу полицейски участъци и кметства, свидетелстват за съответна идеологическа подготовка. В сблъсъците редовно взимат участие бивши осъдени за кражби или неподчинение. Прекарали месеци или години в затвора, вместо разкаяни те излизат още по-настървени спрямо обществото от преди. Причината е, че френските затвори гъмжат от проповедници на корана. Все по-често следите на рецидивистите водят към бойните полета на Афганистан, Сирия и Ирак. Такъв е случая с франко-алжиреца Мохамед Мейра. Родом от Тулуза буйният младеж е осъждан 14 пъти за кражби, побой и неподчинение. Пълнолетен той лежи 6 месеца в затвора. Един път на свобода, Мера заминава за Пакистан и Афганистан. Завърнал се във Франция, пропитият с омраза към всички неверници младеж, напада еврейското училище в родния си град. Мера застрелва на място 7 души. Трима от тях са деца. Едно момиченце е застреляно от упор. След 32 часа обсада, полицията щурмува неговия дом. Мера падна убит с оръжие в ръка.
По принцип всяко етническо произшествие или проява на религиозна нетърпимост избухват и се развиват в различни условия. За да не се стига до лесни обобщения последствията от тях не бива да бъдат сравнявани. От превативна гледна точка обаче, всяка връзка между едните и другите събития заслужава да бъде разгледана най-внимателно. Така например освен съвпадението на размириците в Трап и убийството на Мохамед Брами, един друг факт свързва френското градче с атентата в Бургас. Заподозрените в престъплението на българското черноморие и членовете на смейството предизвикало размириците, не са мюсюлмани по рождение! И едните и другите са „конвертирани” или допълнително приели вярата на Мохамед. Подобна смяна на вярата се среща в САЩ, Канада, Франция, Австралия, Германия, Холандия – страни с викок жизнен стандарт. Общото за тези „конвертирани” мюсюлмани е, че са много по-войнствени и фанатизирани от истинските верници на Алах. Кои са тези хора и върху какво почива силата на смъртната им омраза към „Светското общество”? При всички случаи това са полуграмотни и изхвърлени от социалното течение мъже и жени. На времето, когато комунистическите идеи носеха надежда в крайните квартали на индустриалните столици, този вид хора със сигурност щяха да намерят място в редиците на движенията Бадер Майн Хоф или Бригаде росе. Със смъртта на Че Гевара мечтите за справедливост, реализирани чрез въоръжена борба – умряха. Кризата в която се гърчи капитализма днес, далеч не е само материална. Пастирите на духовноста – Католическите кардинали, Православните владици Еврейските равини в много случаи са далеч от реалноста. Техните имотни проблеми, лични амбиции и материални облаги отблъксват богомолците от храмовете. Обществото на консумацията се оказа не способно да запълни собствената си духовната празнота. Своеобразни секти успяват безнаказно да вербуват разочарованите. Завета на Мохамед е лошо познат. Религията на която той е основоположник не е структурирана както другите монотеистически религии. Всеки може да се провъзгласи за имам и да проповядва собственото си тълкуване на посланието на пророка. Попаднала в неуравновесени и податливи мозъци, враждата към неверниците е способна да причини трагедии. Кой по-добре от обитателите на Южния бряг на Средиземно море познава Исляма? Революциите които обезглавиха диктаторските режими продължават. Защо? Защото фундаменталистите се опитаха да си присвоят власта и да наложат закона на Корана и Шарията. Цялата турска, египетска и тунизийска интелегенция се надигнаха срещу религиозното мракобесие. Водещите демократични страни, изчакват предпазливо развитието на събитията. Колко предградия трябва да пламнат и колко жертви на борци срещу религиозния фанатизъм са необходими, за да разбере Свободният и Демократичен Свят, че заплахата е една и съща?
Божидар Чеков – Париж 06/08/2013г.
Зареждане ...
Вашият коментар