Пиянство на един народ

В деня на Съединението избрах да пиша за Разединението.Предизвика ме едно изказване на Министър Анелия Клисарова. Според нея училищата трябвало да подготвят „заварчици“. Не че съм против, заварчик е благородна и доходна професия. Въпросът е друг. Първо тази жена не пропуска случай да покаже своята ограниченост и второ отговаря все пак за образованието на настоящето поколение. Българските заварчици не са се изпарили, госпожо. Те са във Франция! (вижте списание ТЕМА брой 21 от 2009 година). И утре всички, които научат някакъв занаят, и те ще дойдат тук. Никой специалист няма да работи за 500 лева и да издържа полуграмотни министри. Днес празнуваме съединението, на кое съединение моля? Не сме го направили ние. Други са го сторили. Освен това става дума за една територия. А хората? Днес хората бягат като пилци от тази територия. През глава. Неподготвени. Непросветени и наивни. Момичета тръгват за сервитьорки и свършват като проститутки. Медицински сестри стават санитарки. Лекари приемат най-трудни и нископлатени служби в старчески домове, далеч в затънтени планински региони. Българки се женят за френски араби и немски турци. Представете си за миг, духовното равновесие и „любов“ в тези нови българо-мохамедански семейства в Европа. Що се отнася до занаятчийте, те нямат гражданско и професионално самочувствие. Поради това попадат в мрежи на румънски, гръцки, латвийски и други посреднически фирми, които рано или късно фалират и ги оставят без заплати. ( Списание ТЕМА бр.21 2009г.) Всичко това явно е без значение. Народът ни изчезва, какво да се прави. Важното е да удариме

божидар чеков

божидар чеков

по една ракия в спомен за Съединението!

Comments

comments