Двестагодишното приятелство пред изпит

Международната общественост беше изненадана от подкрепата, която Франсоа Оланд оказа на идеята на Барак Обама да бомбардира Сирия. Противоречията във външната политика на двете велики сили са познати и чести. Може би поради това Джон Кери побърза да поздрави Париж, като върна часовника на времето с два века назад. Никой във Вашингтон не познава Франция така добре както държавният секретар на Външните работи. Прекарал като ученик всички летни ваканции в имението на майка си на френския атлантически бряг, Кери припомни: „Франция е нашият най-стар военен съюзник.”

Френско-американският военнен съюз започва със самото основаване на Съдинените щати. Маркиз дьо Лафайет през 1777 година, екипира кораб на собствени разноски и се включва като доброволец във Войната за независимост. След редица победи, той е произведен генерал и началник щаб на зараждащата се армия. Лафайет е дясната ръка на първия президент на САЩ – Джордж Вашингтон. Франция приветства американската независимост и Париж е първото място където се издига знамето със звездите на новите Американски щати. Двама от „Бащите основатели” – Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън живеят и работят дълги години във Франция. Военното сътрудничество и приятелските отношения между двете републики намират приложение в законодателната система и правосъдието. И в двете конституции най-важните точки са равнопоставеността на гражданите, свободата на словото и неприкосвенноста на частната собственост.

Праз 1886 година, по случай 100 годишнината от „Декларацията за независимост”, Франция подарява на САЩ статуята на Свободата. Този изключителен паметник, изработен от склуптора Огюст Бартолди и инженера Гюстав Айфел се превъща в символ и гордост на американската нация.

Приятел в нужда се познава. В края на Първата световна война, френската армия е затънала от три години в окопите при Ведюн и никой не вижда края на конфликта с Германия. В деня в който 100 хиляди американски войници дебаркират на атлатическия бряг, ходът на военните действия коренно се променя. Момчетата от Тексас и Луизиана нямат никакъв военен опит, освен битки с индианци. Духовният им заряд за оказване на помощ, на изпаднал в затруднение приятелски народ обаче се оказва решаващ. Начело на американската армия е генерал Джон Першинг. Блестящ полководец, но лишен от дар слово човек. Първото нещо, което той прави като пристига в Париж е да отдаде почест на гроба на Маркиз дьо Лафайет. Заедно с една рота войници, той застава пред тленните останки на най-големия американски приятел и произнася реч от три думи: „Лафайет, ето ни!” Въпреки краткоста на неговото послание, или поради нея, „La Fayеtte nous voilà !” се превръща в легенда и символ на американската солидарност с френския народ. Съединените щати изпращат във Франция общо два милиона военнослужещи, благодарение на които Германия е принудена да капитулира.

През 1928 година Нобеловата награда за мир е връчена на френския министър на Външните работи Аристид Бриан и на американския му колега Франк Келог. Отличието за двамата дипломати се дължи на сключения между САЩ и Франция договор за неползване на военни действия в услуга на политически промени. Това първо по рода си споразумение, е подписано впоследствие от още 15 страни между които и Германия. Договорът за мир обаче не пречи на Хитлер да нахлуе в Полша на 1 септември 1939 година и да сложи началото на Втората световна война. Само година след това същата съдба сполетява и Франция. Тогавашният министър председател Пол Рено призовава Америка за помощ, но Франклин Рузвелт отказва на първо време. Американците заети с икономиката си, не са предполагали, че войната ще застигне и тях. Судетите, Елзас и Балканите са толкова далечни, колкото е луната. Освен това армията им е едва 39-тата в света. След бомбардировката на военната флота в Пърл Харбър, в която загиват 2400 моряци, американският начин на мислене се променя коренно. Въвежда се обща мобилизация и цялата индустриална машина се слага в услуга на военната промишленост. Само четири месеца след японското нападение, първите американски войници дебаркират на френския остров Нова Каледония. Тази територия се превръща в най-важната военно-морска база в Тихия океан. Повече от 100 кораба акустират в залива на столицата Нумеа и един милион и 200 хиляди американски войници минават през острова преди да се включат в сраженията с Япония. На 6 юни 1944 година започва най-големият десант за всички времена. Върху минирания нормандски бряг, обсипвани от немски куршуми, дебаркират общо три милиона войници от осем страни. Американците са мнозинство. Техните жертви – също. Този недостъпен почти бряг, носи днес името „Bloody Omаha Beach”. (Окървавения Омаха бряг…) 9 387 блестящо чисти бели кръста разположени върху 70 хектара площ свидетелстват за признателността на Франция. Всяка сутрин американското знаме се издига на пилона на гробището и всяка вечер то се сваля под звуците на американския химн. Тази церемония продължава вече 69 години и едва ли някога ще спре.

Няма семейство без вътрешни конфликти. Френско-американското военно приятелство не прави изключение. Убеден че Джорж Буш лъже и че Саддам Хюсеин не разполага с оръжия за масово унищожаване, Жак Ширак отказа да участва във войната с Ирак. Относно Сирия, проблемът е различен. Употребата на газ в изтребването на мирно население е доказана и потвърдена. Химическото оръжие е най-подлото средство. Независимо от неговата смъртоностност, целта му не е военната победа. Тези които го изполват си играят с нервите на общественото мнение в демократичните страни. Косвената им цел е външната намеса в сирийската касапница. От техническа гледна точка, американските сателити могат да идентифицират мястото от което се стреля. Това което е невъзможно е да се разкрие със сигурност е чий пръст държи спусъка. Поради това три четвърти от американците са против наказателните удари. Точно толкова са и французите. Докато един Владимир Путин може да бомбардира Чечня и Дагестан когато пожелае, без да държи сметка за мнението на руснаците, Обама и Оланд не могат. Ако химическите атаки продължат обаче, зрелището от хиляди безжизнени трупове ще стане непоносимо. Привърженици и противници на военната намеса употребяват един и същи аргумент „безумие”. Думата е точна. Ако нещата се влошат, всеки който се произнася по сирийския въпрос, ще трябва да поясни, какво разбира под „безумие” – действието или бездействието.

..

Париж 8/9/2013 г.

Божидар Чеков

Божидар Чеков

Comments

comments