Международната общественост беше изненадана от подкрепата, която Франсоа Оланд оказа на идеята на Барак Обама да бомбардира Сирия. Противоречията във външната политика на двете велики сили са познати и чести. Може би поради това Джон Кери побърза да поздрави Париж, като върна часовника на времето с два века назад. Никой във Вашингтон не познава Франция така добре както държавният секретар на Външните работи. Прекарал като ученик всички летни ваканции в имението на майка си на френския атлантически бряг, Кери припомни: „Франция е нашият най-стар военен съюзник.”
Френско-американският военнен съюз започва със самото основаване на Съдинените щати. Маркиз дьо Лафайет през 1777 година, екипира кораб на собствени разноски и се включва като доброволец във Войната за независимост. След редица победи, той е произведен генерал и началник щаб на зараждащата се армия. Лафайет е дясната ръка на първия президент на САЩ – Джордж Вашингтон. Франция приветства американската независимост и Париж е първото място където се издига знамето със звездите на новите Американски щати. Двама от „Бащите основатели” – Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън живеят и работят дълги години във Франция. Военното сътрудничество и приятелските отношения между двете републики намират приложение в законодателната система и правосъдието. И в двете конституции най-важните точки са равнопоставеността на гражданите, свободата на словото и неприкосвенноста на частната собственост.
Праз 1886 година, по случай 100 годишнината от „Декларацията за независимост”, Франция подарява на САЩ статуята на Свободата. Този изключителен паметник, изработен от склуптора Огюст Бартолди и инженера Гюстав Айфел се превъща в символ и гордост на американската нация.
Приятел в нужда се познава. В края на Първата световна война, френската армия е затънала от три години в окопите при Ведюн и никой не вижда края на конфликта с Германия. В деня в който 100 хиляди американски войници дебаркират на атлатическия бряг, ходът на военните действия коренно се променя. Момчетата от Тексас и Луизиана нямат никакъв военен опит, освен битки с индианци. Духовният им заряд за оказване на помощ, на изпаднал в затруднение приятелски народ обаче се оказва решаващ. Начело на американската армия е генерал Джон Першинг. Блестящ полководец, но лишен от дар слово човек. Първото нещо, което той прави като пристига в Париж е да отдаде почест на гроба на Маркиз дьо Лафайет. Заедно с една рота войници, той застава пред тленните останки на най-големия американски приятел и произнася реч от три думи: „Лафайет, ето ни!” Въпреки краткоста на неговото послание, или поради нея, „La Fayеtte nous voilà !” се превръща в легенда и символ на американската солидарност с френския народ. Съединените щати изпращат във Франция общо два милиона военнослужещи, благодарение на които Германия е принудена да капитулира.
През 1928 година Нобеловата награда за мир е връчена на френския министър на Външните работи Аристид Бриан и на американския му колега Франк Келог. Отличието за двамата дипломати се дължи на сключения между САЩ и Франция договор за неползване на военни действия в услуга на политически промени. Това първо по рода си споразумение, е подписано впоследствие от още 15 страни между които и Германия. Договорът за мир обаче не пречи на Хитлер да нахлуе в Полша на 1 септември 1939 година и да сложи началото на Втората световна война. Само година след това същата съдба сполетява и Франция. Тогавашният министър председател Пол Рено призовава Америка за помощ, но Франклин Рузвелт отказва на първо време. Американците заети с икономиката си, не са предполагали, че войната ще застигне и тях. Судетите, Елзас и Балканите са толкова далечни, колкото е луната. Освен това армията им е едва 39-тата в света. След бомбардировката на военната флота в Пърл Харбър, в която загиват 2400 моряци, американският начин на мислене се променя коренно. Въвежда се обща мобилизация и цялата индустриална машина се слага в услуга на военната промишленост. Само четири месеца след японското нападение, първите американски войници дебаркират на френския остров Нова Каледония. Тази територия се превръща в най-важната военно-морска база в Тихия океан. Повече от 100 кораба акустират в залива на столицата Нумеа и един милион и 200 хиляди американски войници минават през острова преди да се включат в сраженията с Япония. На 6 юни 1944 година започва най-големият десант за всички времена. Върху минирания нормандски бряг, обсипвани от немски куршуми, дебаркират общо три милиона войници от осем страни. Американците са мнозинство. Техните жертви – също. Този недостъпен почти бряг, носи днес името „Bloody Omаha Beach”. (Окървавения Омаха бряг…) 9 387 блестящо чисти бели кръста разположени върху 70 хектара площ свидетелстват за признателността на Франция. Всяка сутрин американското знаме се издига на пилона на гробището и всяка вечер то се сваля под звуците на американския химн. Тази церемония продължава вече 69 години и едва ли някога ще спре.
Няма семейство без вътрешни конфликти. Френско-американското военно приятелство не прави изключение. Убеден че Джорж Буш лъже и че Саддам Хюсеин не разполага с оръжия за масово унищожаване, Жак Ширак отказа да участва във войната с Ирак. Относно Сирия, проблемът е различен. Употребата на газ в изтребването на мирно население е доказана и потвърдена. Химическото оръжие е най-подлото средство. Независимо от неговата смъртоностност, целта му не е военната победа. Тези които го изполват си играят с нервите на общественото мнение в демократичните страни. Косвената им цел е външната намеса в сирийската касапница. От техническа гледна точка, американските сателити могат да идентифицират мястото от което се стреля. Това което е невъзможно е да се разкрие със сигурност е чий пръст държи спусъка. Поради това три четвърти от американците са против наказателните удари. Точно
толкова са и французите. Докато един Владимир Путин може да бомбардира Чечня и Дагестан когато пожелае, без да държи сметка за мнението на руснаците, Обама и Оланд не могат. Ако химическите атаки продължат обаче, зрелището от хиляди безжизнени трупове ще стане непоносимо. Привърженици и противници на военната намеса употребяват един и същи аргумент „безумие”. Думата е точна. Ако нещата се влошат, всеки който се произнася по сирийския въпрос, ще трябва да поясни, какво разбира под „безумие” – действието или бездействието.
..
Париж 8/9/2013 г.
Божидар Чеков
Зареждане ...
Вашият коментар