"Бащите на българския политически и икономически преход"
Най-големият успех от „синъо-червената“ блъсканица за власт, от редовното кръстосване на компроматни шпаги, е отклоняване вниманието на избирателите от следите на външния ни дълг. Независимо от това, всеки новороден гражданин, още преди да е почувствал сърбежа на първия си млечен зъб, вече дължи на западните „ни“ кредитори над 2000 долара!
От години Виена вони от миризмата на милиардите „гущери“, изтекли от обезкръвени социалистически предприятия. Руски, български и всякакви други „братски“ мафиоти, министри и техните семейства се радват на закрилата на втората си „родина“.
Върла „антикомунистка“, Австрия прояви майчинска любов и загриженост към комунистическите пари.
24 милиона анонимни влогове (или 3 пъти населението на страната) почиват в австрийските банки. Средно по 100 000 долара на влог, това прави 2 хиляди и 400 милиарда долара на сянка. Част от тях са български. От господството на двойката „Дойнов Луканов“, до днешните „пишман-приватизатори“, никакво българско правителство не се обърна официално към австрийското за издирване на нашите авоари там. Странна свенливост, ако се пресметне, че един минимален половин процент от общата сума прави точно 12 милиарда долара. фатално съвпадение! Та нали лихвите на тези пусти 12 милиарда вдигат цените на отоплението в България и задушават всякаква инициатива с оловния капак на всеобщото и безжалостно ДДС.
Какво чакат „великите математици“, изобретили бюджета на стагнацията? Защо не ревнат те по Виена, в защита на родния данъкоплатец, пък „каквото сабя покаже“? Разбираемо е. Много по-лесно е да се затяга коланът на вързания в родината сънародник, чрез вдигането на цените на монополистите, отколкото да се разваля рахатът на „българската улица“ във Виена. Освен това, когато един ден се тегли калемът за резултата от реформата, не се знае къде ще намерят подслон майсторите й.
Един от тях е Красимир Стойчев, основател на в.Стандарт.Срещу него във Виена бе извършен атентат който отне живота на баща му.
За българина Европа става все по-относително понятие. Подобно на разголените хубавици от цветните списания тя е видима, но недосегаема. Разминаването между представа и реалност се очертава като факт. Но то не е създадено от европейците, а от родните представители, преговарящи с европейските институции. Криво разбрали или умишлено изкористили някои европейски правила, те се оправдават с „европейските“ изисквания. И като в приказката за лъжливото овчарче, в един прекрасен ден лъсва голата истина.
В триста милионната демократична Европа действат неписани закони, които на български би трябвало да бъдат наречени закони за „кумовата срама“. Там, където има пари, няма тайни сметки! В европейските столици има паметници на „незнайни воини“, има и безименни гробове. Но паричните влогове са поименни и всяко тяхно движение е контролирано от данъчните власти.
На конференцията в Ница, състояла се в края на 1999 година, официално бе решено да се премахне банковата тайна. Най-засегната се почувства Австрия. Тя предупреди участниците, че милиарди долари вероятно ще хукнат към нови „райски“ кътчета. Впоследствие много е възможно цените на софийските недвижими имоти отново да пламнат. Ако се приложи някой от европейските закони за „кумовата срама“, всички ще са печеливши. И новобогаташите, и бюджетът, и пенсионерите, и данъкоплатците. Как е възможно?
Когато се отнася до недвижим имот, служещ за жилище, в Европа действа законът за трийсет и трите процента или жилищните разходи не могат да надхвърлят една трета от доходите. Конкретно казано, данъчните власти считат, че гражданинът, който купува имот за 100 000 долара, печели 300 000 долара и се облага върху тях. По този начин, в името на „бюджета“, се смаляват упреците за „незнайния произход“ на доходите. Дава се възможност на „мръсните пари“ да се изперат законно. Или „и вълкът да е сит, и агнето цяло“…
В София не един и два имота се продават за по 100 000 долара. Ако собствениците им плащат данъци върху 300 000 долара доходи, независимо откъде са им дошли, това означава, че и в България започва да действа законът за „кумовата срама“.
Бюджет се пълни с пари. Когато управляващите увеличават данъчното бреме върху пенсионери и безработни, те търсят под вола теле. Най-много риба съдържат рибарниците. Най-много сирене има в мандрите. Българските пари са в чуждите банки или вложени в недвижимо имущество. „Държавното джебчийство“ може да бъде общоприето само при положение, че бърка предимно в пълните джобове. Защото целта на данъка е двойна: преди всичко педагогическа и след това финансова!
Париж, 28 декември 2000 г.
Зареждане ...
Вашият коментар