Гнездото на гущерите и свенливостта на управляващите

"Бащите на българския политически и икономически преход"

Най-големият успех от „синъо-червената“ блъска­ница за власт, от редовното кръстосване на компроматни шпаги, е отклоняване  вниманието на изби­рателите от следите на външния ни дълг. Независимо от това, всеки новороден гражданин, още преди да е почувствал сърбежа на първия си млечен зъб, вече дъл­жи на западните „ни“ кредитори над 2000 долара!
От години Виена вони от миризмата на милиарди­те „гущери“, изтекли от обезкръвени социалисти­чески предприятия. Руски, български и всякакви други „братски“ мафиоти, министри и техните семейства се радват на закрилата на втората си „родина“.
Върла „антикомунистка“, Австрия прояви май­чинска любов и загриженост към комунистическите пари.
24 милиона анонимни влогове (или 3 пъти населе­нието на страната) почиват в австрийските банки. Средно по 100 000 долара на влог, това прави 2 хиляди и 400 милиарда долара на сянка. Част от тях са бъл­гарски. От господството на двойката „Дойнов Лука­нов“, до днешните „пишман-приватизатори“, никакво българско правителство не се обърна официално към австрийското за издирване на нашите авоари там. Странна свенливост, ако се пресметне, че един мини­мален половин процент от общата сума прави точно 12 милиарда долара. фатално съвпадение! Та нали лих­вите на тези пусти 12 милиарда вдигат цените на отоплението в България и задушават всякаква инициатива с оловния капак на всеобщото и безжа­лостно ДДС.
Какво чакат „великите математици“, изобрети­ли бюджета на стагнацията? Защо не ревнат те по Виена, в защита на родния данъкоплатец, пък „какво­то сабя покаже“? Разбираемо е. Много по-лесно е да се затяга коланът на вързания в родината сънародник, чрез вдигането на цените на монополистите, откол­кото да се разваля рахатът на „българската улица“ във Виена. Освен това, когато един ден се тегли калемът за резултата от реформата, не се знае къде ще намерят подслон майсторите й.
Един от тях е Красимир Стойчев, основател на в.Стандарт.Срещу него във Виена бе извършен атентат който отне живота на баща му.
За българина Европа става все по-относително понятие. Подобно на разголените хубавици от цветни­те списания тя е видима, но недосегаема. Размина­ването между представа и реалност се очертава като факт. Но то не е създадено от европейците, а от род­ните представители, преговарящи с европейските ин­ституции. Криво разбрали или умишлено изкористили някои европейски правила, те се оправдават с „европей­ските“ изисквания. И като в приказката за лъжливото овчарче, в един прекрасен ден лъсва голата истина.
В триста милионната демократична Европа дей­стват неписани закони, които на български би трябва­ло да бъдат наречени закони за „кумовата срама“. Там, където има пари, няма тайни сметки! В евро­пейските столици има паметници на „незнайни воини“, има и безименни гробове. Но паричните влогове са поименни и всяко тяхно движение е контролирано от данъчните власти.
На конференцията в Ница, състояла се в края на 1999 година, официално бе решено да се премахне бан­ковата тайна. Най-засегната се почувства Австрия. Тя предупреди участниците, че милиарди долари ве­роятно ще хукнат към нови „райски“ кътчета. Впо­следствие много е възможно цените на софийските недвижими имоти отново да пламнат. Ако се приложи някой от европейските закони за „кумовата срама“, всички ще са печеливши. И новобогаташите, и бюдже­тът, и пенсионерите, и данъкоплатците. Как е въз­можно?
Когато се отнася до недвижим имот, служещ за жилище, в Европа действа законът за трийсет и три­те процента или жилищните разходи не могат да надхвърлят една трета от доходите. Конкретно ка­зано, данъчните власти считат, че гражданинът, кой­то купува имот за 100 000 долара, печели 300 000 дола­ра и се облага върху тях. По този начин, в името на „бюджета“, се смаляват упреците за „незнайния про­изход“ на доходите. Дава се възможност на „мръсните пари“ да се изперат законно. Или „и вълкът да е сит, и агнето цяло“…
В София не един и два имота се продават за по 100 000 долара. Ако собствениците им плащат данъци върху 300 000 долара доходи, независимо откъде са им дошли, това означава, че и в България започва да дей­ства законът за „кумовата срама“.
Бюджет се пълни с пари. Когато управляващите увеличават данъчното бреме върху пенсионери и без­работни, те търсят под вола теле. Най-много риба съдържат рибарниците. Най-много сирене има в ман­дрите. Българските пари са в чуждите банки или вло­жени в недвижимо имущество. „Държавното джебчийство“ може да бъде общоприето само при положение, че бърка предимно в пълните джобове. Защото целта на данъка е двойна: преди всичко педагогическа и след това финансова!

Париж, 28 декември 2000 г.

Comments

comments

About David Asenov