Тихата война на Франция

Френският министър на отбраната Жан Клод льо Дриан посрещна новата 2014 година в Африка. Заобиколен от празнуващи войници, той извести тържествено, че току що са получени първите два дрона тип „REAPER”. Франция разполага с дронове, но те са само за разузнаване. Новата придобивка, произведена от американската фирма General Atomics , са летящи машини без пилот, които освен че следят движението на противника, носят и ракети. Поръчката обхваща общо 16 самолета и надхвърля 1 милиард евро. Обявата на министъра означава, че Франция започва сериозни военни действия на територията на бившите си африкански колонии. Може би, не само там.

Деконолизацията, или разпадането на френската империя, започва веднага след края на Втората световна война и приключва някъде към 1962 година. Въпреки обявената „независимост”, между Париж и бившите колонии е изградена мрежа от солидни връзки. На първо място е френският език, благодарение на който африканския елит се формира във Франция. Петнадесет страни от Западния бряг на Африка, между които две бивши немски колонии Того и Камерун, както и няколко португалски, приемат за единна обща валута франка CFA (Colonies Françaises d’Afrique). Този африкански франк е гарантиран от френския национален трезор и е конвертируем в евро. Подписаният през 1993 година договор в Маастрихт официализира френско-африканската спогодба. Благодарение на нея, търговските връзки, не само на Франция, но и на останалите страни членки на Eвропейския съюз, значително се улесняват. Днес френското присъствие в Африка – без да е огромно, е от значителен интерес, както за бившата империя, така и за новоосвободените държави. Около 1300 предприятия с повече от 100 000 служители реализират между 55 и 60 милиарда евро оборот. Перлата на френско-африканското сътрудничество – Кот д’Ивоар (Брегът на Слоновата кост) с 1100 долара БВП на човек е начело в класацията на успелите бивши колонии.

Не всички членове на франкофонския африкански клуб се радват на подобен успех. Повече от 6 месеца, Централноафриканската република, простираща се между Чад, Камерун, Судан и Конго, е обект на междуетнически сблъсъци. Неразполагаща със суровини индустрия, нито излаз на море, страната направо се разпада. Върху територия 6 пъти по-голяма от България живеят 4,5 милиона африканци, чиито годишен БВП е около 400 долара на човек. Невежеството и мизерията са фактори, които не

държат сметка нито за спогодби, нито за договори. Когато заради тях потекат реки от кръв, първо се хвърля димна завеса, след това медиите търсят виновни под дърво и камък и чак накрая международните институции са намесват за прекратяването им.

Точно така се развиха нещата и с Централноафриканската рупублика. ООН с голямо закъснение гласува резолюция 2127, която позволи на 3000 военнослужещи от междуафриканския контингент да „омиротворят” столицата Банги. От своя страна Франция изпрати 1600 войници. Още от самото начало стана ясно, че „чудестранната” намеса не отговаря на сериозността на положението. Освен междуетническа вражда, която захранва редовно погромите в Африка, омиротворителите се натъкнаха на междурелигиозна гражданска война. Организирани във въоръжени банди, мюсюлмани избиваха съотечествениците си християни, които им отвъщаха зъб за зъб, око за око. В опитите си да ги разтърват, войниците от африканския контингент дадоха вече пет жертви, а французите две. Всички показатели, предупреждаващи за предстоящо влошавена на ситуацията, са на червено.

Преди десетина години подобни събития се развихриха в съседна Руанда. Там през лятото на 1994 г., племето Хуту изби почти един милион „свои”съотечественици от племето Тутси. От страх, милиони оцелели цивилни избягаха в съседно Конго и нарушиха етническото равновесие на региона. От 1996 до 2002 година две поредни войни отнеха живота на 4 милиона цивилни и военни. След тази трагедия към Франция продължават да се отправят обвинения, както за бездействието, така и за пристрастие към някои от участниците. Може би поради това, след като първите 1000 цивилни жертви паднаха в Централноафриканската република, Париж изпрати допълнителни батальони военнослужещи. Франция разполага с 11 бази пръснати от Сенегал, на Атлантическия бряг – до Джибути и Сомалия, там където започва Индийския океан. 25 000 моторизирани войници, хиликоптери, бомбардировачи и изтребители са на разположение, ден и нощ, на генералния щаб на армията. По принцип те са на място, за да гарантират спокойствието на работещите в Африка френски и други европейски граждани. Упражняването на контрол върху територия голяма колкото половин Африка е почти непосилно, въпреки технологията на съвременните военни съоръжения. Френски лекари, инженери или журналисти редовно попадат в ръцете на ислямски групировки, които понякога ги разменят срещу пари, или в случай на провал на преговорите ги убиват. В момента 6 френски инженери са още в ръцете на джиеадистите и никой не знае със сигурност нито къде се намират те, нито дали са още живи.

Отдалечава ли се Франция от Европа вследствие на своята ангажираност в Африка, или се приближава? – е въпрос, който много наблюдатели с право си задават. ЕС бе създаден, за да предпази Стария континент от американската и китайската икономически вълни и съответно зависимости. В последните 10 години инвестициите на двата икономически гиганта в Черния континент са почти равни – 80 милиарда долара всеки. Френското присъствие в Африка, освен защитата на човешките права и еко-норми, възпрепятства Китай и САЩ да сложат ръка върху голям брой суровини и в последствие да формират световни монополи. Най-голямите немски, белгийски, италиански, холандски фирми и банки ползват утъпкания от французите път. По този начин Франция защитава косвено икономическите интереси на Европа. Потомците на Наполеон и Виктор Юго с 22 милиарда евро са втори след Германия участник в евробюджета. Чрез развитието на икономическите връзки с Африка, Франция допринася пряко в реализирането на европейската идея.

От политическа гледна точка, войната скрита или открита, която Франция поведе срещу ислямските фанатици, е гледана с добро око и от Вашингтон, и от Москва. Остава въпросът за ползата от френското присъствие за самите африканци. Независимо от цената, която ще плати Франция, със сигурност ще продължи да разбива гнездата на джиадисти, салафисти и всякакви други брадати бойци на пророка Мохамед. Нейните военни сили, посветили се на поддържане на мира на Черния континент, са вид омиротворителна жандармерия. Проблемът е, че никакво съвременно общество не може да почива само и единствено върху силите на реда.

Париж, 10 януари 2014 г. Божидар Чеков

Comments

comments