Задължителния вот и мисленето

Получих писмо от един разочарован приятел. Причината била моята положителна позиция относно задължителния вот. Не очаквал от мен, че ще се притека на помощ на Станишев. Потърсих тук и там други аргументи на противниците на идеята. Освен атаките срещу личността на „първия социалист“, научих, че този вид гласуване щял да уреди един проблем, но ще отвори много други. Необходимо било време за да се промени начина на мислене на българските граждани, най-вече на тези, чиято грамотност е съмнителна. Дори и Петър Волгин се провикна срещу задължителното гласуване.

О.К. приятели и противници на вота. Какво предлагате вие в замяна? Статукво?!

България остава с настоящата избирателна система? С феодалите, а ла Христо Ковачки? Със Столипиново и Факултето, чийто „поданици“ се молят всеки ден за нови избори? Възрастните хора в запустелите села, да се научат да попълват правилно квадратчетата на Мая Манолова? Знаете ли вие, настръхнали срещу „идеята“ приятели, че за 1 минута ТВ участие на „кандидат“ се изискват не качества, а от 200 /БНТ/ до 6800 /БТВ/ лева?

Отвратени от „политиката“, 65% от българските граждани, вместо да гласуват за евродепутати, предпочетоха да отидат на риба. Тази тенденция ще продължава. Като се има пред вид, че 30% от българското население е извън страната и властите правят всичко възможно то да бъде изключено, каква легитимност имат „избранниците“? Всяка депутатска „полулегимност“ автоматично поставя под въпрос легитимността на държавата. При положение, че „системата“ не бъде променена, какво става с България? Разчитам на вас да ме убедите, че „статуквото“ е пътят към бъдещето.

БОЖИДАР ЧЕКОВ

БОЖИДАР ЧЕКОВ

Comments

comments