Голямата френска политика

Вечерта на 5 юни персоналът  на  старческия дом в английското градче Съсекс констатира, че един от пансионерите е изчезнал безследно. Осемдесет и девет годишният Бернар Журдан, въпреки медицинска забрана е напуснал заведението без разрешение. Директорката Деби Макдоналд  с помощта на полицията започва да търси „беглеца” във всички нощни заведения на града. Поради липса на резултат – тревогата расте. В същото време възрастният мъж попаднал случайно на рота английски войници, пътуващи за Франция и прекосява Ламанша.

В джоба си Жордан, вместо хапчета, носи медали и военни отличия. Точно преди 70 години като войник в Royal Air Force, заедно със 130 хиляди други младежи, той скача в ледените води пред плажа Omaha beach. Мястото е известно още под името Bloody Omaha – Кървавият  Омаха, защото 9 хиляди англичани, американци, канадци, австралиици, новозеландци и поляци, падат  там под куршумите на немския окупатор.  Ветеранът няма покана. Въпреки това, той не иска да пропусне честването на незабравимия „D – Dey” от 6 юни 1944 година. Информирани за неговото „дебаркиране”, организаторите поемат ветерана и той е посрещнат с уважението, което заслужава. Директорката Деби Макдоналд е информирана и успокоена, а старият боец след като закичва медалите на ревера си, участва в тържествата от  трибуната на почетните гости, заедно с 1800 други ветерани.

Историята на Бернар Жордан наруши протокола и внесе непредвиден човешки образ на 70 –тата годишнина от дебаркирането.  На преден план изплува драмата на случилото се и следите останали дълбоко в съзнанието на няколко поколения. Начинът по който се появи бившият войник, премахна бариерите между победители и победени. Близките на загиналите, от които 60 хиляди немски военнослужещи и 37 хиляди „съюзници”, споделиха спомени и размениха адреси. На милиона участници, организаторите предоставиха площ, надхвърляща 17 футболни терена. Оркестри,  паради и спектакли забавляваха гостите до късно през нощта. Стотици парашутисти изпълниха  демонстративни скокове, а любители колекционери се захласваха по стари американски джипове.  Всеки един от седемте празнични дни завърши със заря. За разлика от неблагоприятните климатични условия, по време на боевете през 1944 година, този път юнското слънце се притече на помощ  и също допринесе за успеха на тържествата.

Зад блестящата витрина на церемонията посветена на Дебаркирането обаче, френската дипломация работи с пълна сила. На конференцията в Брюксел между G7-те, Русия бе отстранена от участие и това не беше по вкуса на Париж.  Този път на френска територия,  нещата се развиха по-различно. Правителствени лимузини сновяха неуморно между реснторанти и министерски кабинети.  Провалът на замисленото от Франсоа Оланд посредничество между САЩ, Европа и Русия можеше да настъпи всеки момент. В тази изключително напрегната ситуация, той извади „голямата игра” и се изяви като световен политик.

Освен френския президент, останалите водещи европейци: Ангела Меркел и Дейвид Камерън  споделяха същото безпокойство пред  случващото се в Украйна. Дори Елизабет II предупреди участниците, че мирът и благоденствието трябва да бъдат защитени на всяка цена. В това отношение, според нея, Франция и Англия имат първостепенна роля и отговорност.  Всички съзнаваха, че ако боевете на Изток излязат от контрол, „европейската черга” пламва неизбежно. Всъщност, нито една европейска страна не желае реално да спре да работи с Русия. Дори най-добрите приятели на американците – англичаните съзнаваха, че в случай на радикални мерки, лодонското „сити” без руските милиарди се превръща във второстепенна финансова институция. Именно тази чувствителност на Стара Европа, използвана умело от френския президент, позволи на Оланд да сложи клин между съюзниците от двете страни на Атлантическия океан.  Европейците не споделяха твърдите американски намерения за студена война с Русия.  Стрелбата в Източна Украйна трябваше да спре час по скоро!

На „Западния фронт”, в настоящия момент, Франция има огромни проблеми с американското правосъдие, наложило глоба от 10 милиарда долара на първата френска банка БНП-Париба. Барак Обама, остро критикуван в САЩ, дойде в Париж при условие, че няма да среща Путин и да преговаря за банката. В замяна на това, американският президент настоятелно изисква Франция да спре доставките на поръчаните от Русия крайцери Владивосток и Мистрал, екипирани с най-модерна техника. Само след дни 400 руски моряци идват на обучение във военноморската база Сен Лазар.

В тази изключително трудна ситуация, Франсоа Оланд  съумя да заобиколи всички препятствия с неимоверна гъвкавост. За целта му се наложи да вечеря по няколко пъти, защото някои от гостите му отказваха да седнат на една и съща маса. Това е малка подробност в сравнение с най-важния ход  на Оланд. Поканата, отправена към Владимир Путин. Този негов жест е безспорно базата на дипломатическия успех на събитието. За първи път руски президент присъства на тържества посветени на „Дебаркирането на Съюзниците”.  По въпроса, кой носи по-голяма заслуга за окончателната победа над Германия, битката пред  Сталинград или десанта в Нормандия, несъгласието между  Запада и Москва продължава вече 70 години.

Фин психолог, Франсоа Оланд  в тържествено слово заяви пред  участниците, че без победата на Червената армия и двайсетте милиона руски жертви, съюзниците едва ли са щели да предприемат  военни действия за освобождението на Франция. Френският президент припомни също, че две трети от немските войски са били ангажирани на Източния фронт, което значително е улеснило атаката, предприета от армията на генерал Айзенхауер. Въпреки че по време на неговото слово, лицето на Путин не трепна, задоволството на руския президент пролича веднага. Той благодари от името на руския народ и припомни мисълта на Генерал Де Гол, че Европа се простира от Атлантическия океан до Урал. Няколко часа след това Путин стисна ръката на Порошенко и обеща да прати посланник в Киев.

„По-добре несправедлив мир, вместо справедлива война” – гласи една френска поговорка.

Париж 12 юни 2014г.

Божидар Чеков

Божидар Чеков

Comments

comments