Невинни хора умират в безразличие

От уважение и състрадание към една невинна жертва не желая да коментирам нейния случай. Искам само да прибавя, че от години в самолета за Париж пътувам с млади лекари и зъболекари, които ме разпитват към кого и как да се обърнат за работа във Франция. В старческия дом където пребивава майка ми, същата работа. Медицински сестри и санитарки ме гонят по коридорите с въпроси за работа „при мен“. Само чистачките не ме задърпаха по същия въпрос. Не съм спирал да предупреждавам, че това което констатирам е предвестник на бедствие. Че трябва да се изготви някаква програма, някакво обединение около този проблем, но преди всичко да се проговори публично за него. Нищо. Всеки си гледа връзките на обувките и ме праща за „зелен хайвер“. Личното оцеляване е важно, другите да се оправят. Това е положението. Трагедията обаче, не е лична. Рано или късно тя ще стане колективна! И това което казвам не е „комунизъм“, а болка.

Comments

comments