Пироманът – пожарникар

Скандалът който избухна в Брюксел около председателят на европейската комисия потвърждава френската поговорка, че не може да има дим без огън. Кагато един пожар обаче пламва от четири места едновременно се счита, че няма нищо случайно в избухването му. Този в Брюксел бе запален не от четири, а от четиридесет световни медии в едно и също време. От английския „The Guardidn” до японския „Asahi Shimbun” и от френския „Le Monde” до немския „Sudddeutsche Zeitung” журналистите разкриха механизма на най-голямата данъчна измама от създаването на европейската общност до днес. Вече е известен под името „LuxLeaks”, съкратено съчетанаие на Люксембург и Бягство/Изплъзване. В центъра на циклона е страна учредител  на Европейския съюз.  Става дума за невиждано до сега укриване на данъци, ръководено и реализирано във „Великото Херцогство”, с активното участие на Жан-Клод Юнкер.   Зад гърба на милиони европейски данъкоплатци, в продължение на повече от 20 години, стотици мултинационални концерни са избягвали данъчното облагане.
Няма по чувствително тема във функциите на държавата от тази на данъците. Те са горивото на мотора или кръвта на организма. Данъците пълнят бюджета и благодарение на тях държавната машина върви глатко или скърца. Около тази тема споровете за справедливост или несправедливост  могат да пламнат всеки момент. От различните видове такси, косвени, преки, ДДС и всякакви глоби, данакък върху печалбите на предприятията е много специфичен. От една страна той пълни хазната, от друга – привлича или отблъсква инвеститорите.  Европейският съюз премахна границите и позволи свободното движение на хора и капитали.  Крайната цел е общото замогване,  благодарение на възможностите, които 500 милионния пазар предоставя. В замяна на новите възможности, страните членки очакваха нови приходи. На практика какво се получи? От двадесет и повече години пазарът расте, но заплануваните приходи липсват?! Оказа се, че корабът на Европейският съюз  се клати върху вълните на световната икономика с пробойна в трюма! Как е възможно? Много лесно, мощните мултинационални концерни, усетили празнините в европейското законодателство и някои човешки слабости, са намерили пролуката.  Мултинационалните  фирми „майки” например, отварят свои филиали под гостоприемния покрив на Люксембург. Всяка година те отчитат резултати със сътветните печалби в дъщерната фирма. Никой няма достъп до счетоводните им книги, защото всичко е „скрито покрито”. Договорите между държавата домакин и мултинационалните фирми се ползват с чадъра на банковата тайна.
Жан-Клод Юнкер поема финансиите на Люксембург през 1989 година. От тази дата започват регистрациите на дъщерни фирми на големите мултинационални концерни и холдинги.  Като при всяко начало, те се броят на пръстите на една ръка. С времето, тяхното количество напредва в крак с кариерата на Юнкер.  През 1992 година, люксембурксият политик е главният архитект на „Договора от Маастрихт”. Това международно споразумение задължава  подписалите го държави да ограничат дефицитите си до 3%. Тези които не го спазват са застрашени от наказателни процедури. Икономическият растеж на Люксембург е толкова внушителен, че думата на неговият първи финансист тежи при взимането на всяко решение. През 2002 година се „ражда” еврото. Юнкер е един от създателите му. През 2005 година ползващ ореола на „заслужил европеец”, Жан- Клод е избан за министър председател на Люксембург.  Факта, че в същото време пази за себе си и поста на министър на финансиите не пречи на никой. Човекът явно е работохолик. Заедно с двете функции Юнкер се нагърбва и с трета. Той е избран за преседател на Eurogoupe, организация в която заседават всички министри на финансиите в еврозоната.  Всеки месец в нея се обсъждат финансовите проблеми на момена. Предвиждат се  мерки за стабилност. Кординират се политики в името на общността.  Юнкер е най-слушаният финансист. Като представител на Еврпейския съюз той участва в заседанията на МВФ, Световната банка и ЕЦБ. Шест пъти е преизбиран на върховния пост в Eurogoupe. През това време в Европа избухват криза след криза: Гърция, Испания, Португалия…Само Люксембург няма никакъв проблем. Брутният Вътрешен Продукт на „Великото херцогство” достига 67 хиляди евро на човек, без страната да е производител нито на коли, нито на самолети. Германците с 33 хиляди евро и  французите с техните 29 хиляди евро на човек не могат да се качат на малкия пръст на постиженията реализирани от финансовия сектор на Люксембург. В европейската комисия комисарите получаващи заплати за надзор  върху лоялната конкуренция не забелязват нищо нередно. Техните колеги – също остават безмълвни. Европейските стандарти за домати и краставици са по-важни от стотиците мултинационални компании пуснали котва на „Кайманските острови без слънце” в центъра на Европа. Единствен Никола Саркози се опитва на няколко пъти да разобличи комбинациите на Юнкер. Сдържаността на Меркел в това отношение не му позволява да стигне до край започнатото.
Какво от това, че Appel, Ikea, Fiat, Amason, Pepsi и още 340 други фирми не плащат данъци? Първото нарушение е нелоялната конкуренция, дефиниция ясно изразена и подписана от всички държави членки на OCDE – Организация за Икономическо Сътрудничество и Развитие. Според търговският правилник на организацията, данъци и такси се плащат в държавата където се реализират печалбите. Съвсем съзнателно Жан-Клод Юнкер е „заобикалял” това правило. В последствие парите, които би трябвало да влизат в съответните бюджети, ги няма. В името на финансовата стабилност,  данъчната тежест се разпределя върху средните и малки предприятия, или тези които не разполагат с международни филиали. Някои от тях обаче не издържат и фалират. Във Франция през последните години техният брой надхвърля 60 хиляди, или 5000 малки и средни предприятия на месец затварят. Следващата несправедливост е мястото опразнено в дадения сектор, което неизбежно се запълва от мрежата на мултинационалните гиганти.  По този начин цели отрасли са заплашени от създаването на монополи.  На хартия, европейската комисия и всички международни институции са създадени за да предпазват пазара от доминиращи позиции. Повече от 30 хиляди чиновниците пишат доклади и препоръчват директиви. Тук възниква въпроса: какво точно е директива, какво е разпоредба и какво е закон?! Къде започва и къде свършва суверенитета на държавата членка на съюза? Въпреки скандала, някои специалисти предричат бягство на мултинационалните фирми в Азия. Наистина има такива, които са вече в Сингапур. Подобен опит за изплъзване от данъци може лесно да бъде предотвратен чрез ново законодателство, което разделя счетоводните отчети между дъщерните фирми и фирмите „майки”.
Според журналистите, в Брюксел действат повече от 3 хиляди кантори на лобисти. Настанени са в четири сгради в съседство с Европейския парламент, Съвета на Европа и Европейската комисия. Броят на  адвокати, консултанти и служители е почти същия колкото е и броят на европейските чиновници работещи в интитуциите.  Основната дейност на лобистите, представители на мултинационалните концерни е да упражняват влияние върху решенията на Комисията. Това внушително външно присъствие не е регламентирано от никакъв правилник или кодекс. Всички тези представители на финансовия сектор, енергетиката или транспорта наложиха кандидатурата на Жан- Клод Юнкер за председател на европейската комисия.  Днес става ясно защо.
След избухването на скандала, Юнкер изчезна за известно време. Още с първото си появяване, заяви че носи „политическа” (?) вина за случилото се и извади от джоба си списък с мерки срещу офшорните филиали. Всички които са чели биографията му, знаят, че настоящият председател на европейската комисия е започнал образованието си в йезуитския лицей „Сакре Кьор” в Белгия. Лицемерието на Юнкер е качество което му е позволило да се измъква от най-трудни ситуации. Този път обаче погледът на медийте върху всяко негово действие, ще бъде безжалостен. Някои журналисти го нарекоха  Junck Juncker  ( Скапаният Юнкер) или Jean-Claude Drunker ( Жан-Клод- пиандето )! В очите на много хора Юнкер е напълно дискредитиран. Заради него, негативите по отношение на цялата Комисия също са видими. Гласовете, които искат оставката му,  стават все по-силни. В настоящата ситуация обаче, ако мултинационалните концерни бъдат принудени да изплатят дължимите  данъци, укритите милиарди ще влезнат в хазната на Лксембург. В този случай,  аргументите на евроскептиците, че  благодарение на евросъюза богатите стават по-богати, а бедните по-бедни ще бъдат потвърдени! Ето защо присъствието и участието на Юнкер са повече от необходими за разплитане на финасовия възел, който той самият е завързал. Подобно на фалшивикаторите на кредитни карти, които полицията успява да „обърне”, председателят на европейската комисия би могъл да направи това което до сега никой не е правил. Заедно с финасовата стабилност , европейската комисия да заработи и за финансовата  справедливост.
20/11/2014г. Париж                                                                 Божидар Чеков

Comments

comments