Всички сме за Цуг

Беше по времето на „Синьото“ управление, начело с Иван Костов. Един приятел ми звънна от София: „Една готина мадама минава през Париж. Можеш ли да я упътиш, как да се качи на влак за Швейцария?“ Срещнах „мадамата“ и дори я поканих на вечеря. Поприказвахме доста. На сутринта я заведох до „Гар дьо л’ Ест“ и тя замина за швейцарския град Цуг. Младата жена беше счетоводителка на Мултигруп и носеше годишния счетоводен баланс за да го представи на акционерите. Изслуша ме мълчаливо, определи ме като „патриот“, но никога повече не я видях. При всяка мое следващо посещения в България поставях въпроса: „Как е възможно, най-голямото българско предприятие, да бъде регистрирано в офшорна зона? Ако „най-голямото“ не плаща данъци, от къде пари за държавицата?“ Не, та не – отговаряха ми „сините приятели“, Костов си знаел работата, аз нищо не съм разбирал от политика…Аз разбира се, продължих нищо да не разбирам и след като Румяна Желева бе позорно изхвърлена от Европейската комисия, поради укриване на нейно участие в офшорна фирма. Изредиха се Миглена Кунева с нейните „глави“ за евроинтеграция, Симеон Сакскобурготски с неговото „когато му дойде времето“, Борисов на който костюмите стават все по тесни и аз продължавам да не разбирам абсолютно нищо от българската политика и закони. Защо например във Франция има дефиниция за френско предприятие, която гласи: Френско предприятие е това чието седалище е на територията на страната. Т.е. отчита се и плаща данъци във Франция. А на българските депутати им е абсолютно безразлично дали фирмите са регистрирани в Цуг, Лихтенщайн или Кайманските острови?!

Comments

comments