Талантлив, честен и гладен?!

Рубенс придворен художник на Анри IV

Рубенс придворен художник на Анри IV

Много трудно е да „си честен“ творец, защото трябва да ядеш. Леонардо да Винчи, Микел Анжело, Рубенс, Веласкец, Тициано и всички останали са рисували по пърчка. Те са били придворни рисувачи, с извинение към почитателите им. Означава ли това, че не „са честни“? Изключение правят може би поетите революционери: Виктор Юго, Шандор Петьофи, Христо Ботев и др. Това което е било честно при художниците, архитектите и композиторите е конкуренцията. Нейното сито е отстранявало посредствеността. Парите са възнаграждавали успеха – публичния успех и признание. Поради това „придворните“ творци не са будили недоволство, не са повдигали „протести“. Посредствеността е била елиминирана най-естествено. В българския случай системата е изродена по рождение. Избирателната система работи с пробито от пари сито. Няма истинска политическа конкуренция. Поради това, лостовете на властта, включително тези на културата, попадат в ръцете на хора с много съмнителни качества, които за съжаление разполагат с много пари, без които „културата“ не може!

Comments

comments