Езика на интеграцията

В България редовно избухва спор около „майчиния език“. Това става винаги преди или след избори. Точно тогава когато се „мешат“ картите за власт. Пътувайки редовно между Франция и България, не мога да не констатирам разликите в принципите, законите и приложението им. Първата констатация е, че в страната на „Галите“ такъв спор изобщо няма. Във френската конституция пише, че езикът на Република Франция е френски. Няма държавно радио или телевизия, които да излъчват на чужд език, въпреки, че страната е истинска етническа мозайка. Няколко депутати от турското малцинство в България, предупредиха, че смяната на новините на турски език от 1-ви на 2-ри канал ще бъде посрещната с лошо око от „нашите европейки партньори“..? Горе-долу същото предупреждение прозвуча и от шефа на СЕМ – Георги Лозанов. Всички тези защитници на турския език в медиите ми напомнят поговорката „В царството на слепите и едноокият е Цар!“ За радост не всички са слепи и е дошло време да се разобличи категорично търсенето на властови дивиденти от етническите и езикови разлики. Никой, абсолютно никой от ЕС не е в състояние да ме убеди, че изучаването и практикуването на турски език в България е в полза на интеграцията на това малцинство. Теза защитена от няколко депутати на ДПС! Истина е, че работоспособни български граждани от турски произход намират работа във Франция и Германия, благодарение на техния „майчин“ език, защото се вливат в съответните малцинства там. Този факт не ги прави по-европейци, а обратното, капсулира ги и ги обрича на изолация от европейския начин на живот. Съвсем друго би било положението, ако българските турци усъвършенстват познанията си по майчин език с цел търсене на препитание в република Турция. Но това не може да бъде предмет на излъчване по националните канали. Турски език може да се учи, без проблемнно в частни училища или излъчва по частни медийни канали, както се изучават френски, немски и английски.

Comments

comments