Беше някъде през 1966 година. Задаваха се избори. Всички които можеха да пишат и рисуват бяха освободени от други занимания, освен изготвяне на предизборни лозунги и плакати. Работехме до късно през ноща. Еднопартийната система фактически организираше пародия на избори. Избор нямаше. Бюлетината беше само една. Аз, заедно с останалите „копелета“ от ротата решихме да гласуваме със скъсани бюлетини. В деня на изборите влизахме един по един зад завеската и пускахме всеки на свой ред пликове с късчета хартия. Към 20 часа, ротният ни събра и тържествено обяви резултата: „Комунистическата партия победи с 98%!“ Четиридест и пет години българите живяха с този вид избори. Трудно, много трудно се излиза от „тоталитарната“ демокрация.
Comments
comments
About David Asenov
Няма коментари
Start the ball rolling by posting a comment on this article!
Трябва ли българите с двойно гражданство да имат пасивно избирателно право, т.е. да могат да се кандидатират и да бъдат избирани за народни представители?
Да (75%, 166 Votes)
Не (25%, 54 Votes)
Total Voters: 220
Зареждане ...
Анкета
Трябва ли да има отделен избирателен район (или райони) за българите, които живеят в чужбина?
Вашият коментар