Въпросът е – Коран или Конституция?!

Обезглавяването на редакцията на „Чарли ебдо” извади на повърхността идеологическия сблъсък в самото тълкуване на корана. Казал ли е „Пророкът”, че убиването на хора или отнемането на живота е грях или не е?! Мюсюлманският философ Тарик Рамадан заяви, че покушението срещу невинни хора в случая журналисти, няма нищо общо с исляма и поиска извинение от името на всички мюсюлмани. От страна на Катар се чува съвсем различна музика. Чрез националната телевизия „Ал Арабия”, подигравките с „Пророка” не могат да останат ненаказани. Точно това е проблем и във френската мюсюлманска общност. Как се живее в страна със светски закони? Според Корана или според Конституцията? Децата на арабите ходят на училище заедно с френските си връстници и учат, че религията и държавата са две различни неща. Връщат се в къщи и започват да постят или направо да гладуват заради рамадана. Според религията на родителите, съучениците им са „неверници” защото ядат свинско месо и не носят фереджета?! Френските законодатели забраниха носенето на „бурка” и „чадор” в училищата и държавните институции. Забравиха обаче университетите, детските градини, къпалните и басейните. Конфликтите които избухват ежеседмично между какво е позволено и какво не е, показват омаловажаването на проблемите на религиозна основа от страна на законодателите. Далеч от гетата, училищата с мнозинство от мюсюлмански деца и родители, депутатите са на светлинни години от реалността. Редовите французи обаче отказват съжителството със хора, опитващи се да произведат копие на африканските сокаци в които са израснали. Настоящите убийци са именно резултат на лекотата с която френските законодатели се отнасят с потоци от полуграмотни емигранти, привлечени единствено от материалните облаги, които Франция предлага в името на равноправието. Автоматичното получаване на френско гражданство, превръща пришълците и децата им в гласоподаватели. С времето тяхната тежест взима внушителни размери защото броят им расте. Впоследствие, местните политически лидери, за да спечелят гласовете им, продължават снизходителното отношение към това отказващо интеграция население. Подобно поведение е лекуване на рак с аспирин. Второто и третото поколение араби, чиито деди и бащи са работили в заводите и строежите, отказват да работят като „роби”. Отказвайки труда, а понякога и училището, те се маргинализират. Различни мюсюлмански проповедници само това чакат, за да напълнят главите на младите и изгубени за светската система, младежи. На първо време те тероризират кварталите в които живеят. Преследват, заплашват и понякога убиват младите жени, които не носят фереджета и не спазват законите на корана. Живеят от кражби и продажби на наркотици. Прекарали известно време в затвора, те се връщат като герои в гетата, където са се родили. Този цикъл се върти, докато „ислямският героизъм” се превърне в идеал и те поемат към Ирак и Сирия. Затварянето на очи и лицемерието на политици, интелектуалци и самите мюсюлмански ръководители доведе да покушението срещу редакцията на „Чарли ебдо”. Цената на изтрезняването обаче е много висока.

Comments

comments