1 Коментар

1. Отговор

   s.atadjanov

   Публикувано май 24, 2012 at 6:10 AM

   Много от сънародниците ни в чужбина, освен емоционално, са обвързани с родината и материално. Подпомагат родители, деца и близки. Те най-добре осъзнават лъжата, свързана с мита за алчните пенсионери, разпостраняван от управляващи и доморасли „социолози“. Дали и в Щатите вирее тази лъжа?

   МИТЪТ ЗА „АЛЧНИТЕ ПЕНСИОНЕРИ”

   Ние сме особен народ. Мъдър в дълбините си и глупав на повърхността. Защо е необходимо да бъдем безброй пъти излъгани, за да осъзнаем елементарни истини? Защо се подаваме на гьобелсовата пропаганда на управляващите, безкрайно повтарящи и натрапващи в съзнанието ни лъжи? По-възрастните трудно могат да бъдат излъгани, поради наличието на изпитан и изстрадан личен опит. Но на принципа „разделяй и владей”, пропагандата на управляващите трови съзнанието на младите и противопоставя деца на родители, млади срещу възрастни. Безсилните да постигнат позитивни резултати в икономиката на страната правителства, от промените насам повтарят като мантра баснята, че основна причина за това са едва ли не „алчните пенсионери”. Едно грозно с моралните си последици словосъчетание, от времето на марионетния премиер-съдия Димитър Попов. То не бяха статии „Алчни старци, излязоха на припек”, „Артритната мафия” и какви ли не маргинализиращи подигравки за достойните ни родители и техните също. Видите ли, при съотношение вече почти едно към едно на работещи и пенсионери, младите носят на гърба си остарелите си родители, баби и дядовци. Че алчните пенсионери ядат парите на децата. Но да видим дали е така не само в икономически, а и в елементарен житейски план.
   Първо, пенсията е конституционно право, при това не безвъзмедно, а придобито на базата на изплащани десетилетия осигуровки. Освен това полаганият труд е с различни степени на образование, квалификация, рискове, напрежение и т.н. от което произтича и разликата във възрастта на пенсиониране. Сегашната уравниловка във възрастта и стажа за пенсиониране предвижда на сцената да подрипват 65 годишни балерини, старци полицаи да преследват хайдуците, военни с артрит да защитават страната ни. Работещите пенсионери, плащат същите осигуровки, както и останалите. Освен това всички, работещи и пенсионери плащат преки и косвени данъци на държавата в размер близо на половината от доходите си.
   В много селища в провинцията, обхванати от безработица, пенсиите на старите са единствения сигурен доход в семейството. Още с получаването, частично или изцяло, те ги предоставят за погасяване на версиите в магазина, изплащане на сметки и по празници за подаръци на милите внучета. Тичат по промоции из пазарите и в магазините на хранителните вериги, за да пазарят на принципа „безплатен оцет, по-сладък от мед”. Гонени от общински служители и държавни чиновници, продават по тротоарите зарзават, изплетени от тях чорапи, терлички, артисали бурканчета с туршия, или компоти, за да помогнат по някакъв начин младите. В есента на живота си, прехвърлят цялата си собственост, придобита с труд на наследниците си – деца и внуци. По опашките за плащане на данъци и сметки на монополистите, те са преобладаващото мнозинство. Дават и последната си стотинка, обричайки се на глад и мизерия. Който е в състояние да си намери някаква работа, предоставя почти изцяло припечеленото на деца и внуци.
   Всички знаем поговорката, че не кравата бозае от телето, а тъкмо обратното. Може би сме единствения народ, който има приказка за „юнака, що бозал девет години”. А отдавна имаме и такива, които бозаят от изнемощелите си родители до кончината им. Дали по света има такъв прецедент? Но слугинската ни социологична мисъл и нейния корифей, някой си Кольо Колев, се опитват да ни внушат тъкмо обратното, че пенсионерите подяждат децата си. Простено е на незнаещите, но трижди проклети и според библията са тези, които виждат и знаят, но мамят.
   Именно в ръцете на социолозите е науката статистика и дори манипулираните данни на пресирания от всякъде Държавен статистически институт. С просто сравнение се вижда каква продукция е създавала родната промишленост и селско стопанство само преди 2-3 десетилетия и сега. Да не говорим, че жалките остатъци от икономиката ни са в чужди ръце и цялата печалба се изнася и инвестира извън страната. Че купуваме „смилянски боб”, с произход от Полша. Че заради интересите на крупни вносители-прекупвачи, съсипахме селското си стопанство и от износител на такава продукция сме жалки вносители.
   Не достигат средства за пенсии, а работодателите дължат на работниците си стотици милиони от неизплатени заплати и осигуровки. Хвалим се с най-нисък плосък данък, а по „белия свят” облагането е подоходно и богатите плащат дори и принудително, това което дължат на обществото за материалното си благополучие.
   Да, има демографска криза, но дали пенсионерите са причина за това? А не последователно прилаганата политика за ограбване и безпределната алчност на елита и пригласящия му слугинаж. Политика, прокуждаща дееспособното население в чужбина и обричаща държавата на самоизяждане, което отдавна е в ход. На какво не се посегна. Сега грабливите ръце са насочени и към „Сребърния фонд”. След като и те се прахосат, дали все още „алчните пенсионери” ще ги има?

   СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
   djani.blog.bg

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.