Веднага след трагедията на „Шарли Ебдо”, френското правителство обяви ден на национален траур с едноминутно мълчание в памет на загиналите невинни жертви. Огромната част от обществото откликна на призива на управляващите. От целия свят, приятели на Франция изразиха своята солидарност със скръбта на французите. Държавниците взели участие в многомилионната манифестация от 11 януари още не се бяха разотишли, когато нова неприятна новина изненада обществото. В десетки училища едноминутното мълчание не само не е било спазено, но дори срещу него имало шумна съпротива от страна на ученици мюсюлмани. След като един 8-годишен малчуган от Ница крещя в класната стая: ”Аз съм с терористите, французите трябва да бъдат избивани!”, директорът на училището бе принуден да извика полиция. Поради липсата на съответен закон, провинилият се начинаещ гражданин бе върнат на баща си със строго мъмрене. Поведението на тази част от учениците, изявили солидарност с убийците на журналистите от „Шарли Ебдо” засегна дълбоко френското общество. За всички стана ясно, че правова държава като Франция, изобщо не е подготвена за подобна вътрешна враждебност. Министърката на образованието Нажат Белкасем, мароканка по произход, изготви спешно списък с нови предмети за преподаване. Между тях часове по „гражданско обучение”, „същност на светската система” и други. За следващата учебна година бяха предвидени 1000 места за преподаватели на новите материи. Мануел Валс предприе обиколка в крайните квартали, населени предимно с мюсюлмани. Министър председателят обяви редица мерки имащи за цел да подобрят живота в емигрантските гета, като подновяване на инфраструктурата, транспорта и асоциативния живот. Полицейското присъствие също бе засилено.
Въпреки енергичните действия на правителството, дълбоко във френското общество тлееше предчувствието, че нещата са много по-страшни и взетите мерки – недостатъчни. Не бяха изминали два месеца от покушението срещу „Шарли Ебдо” и французите отново се сблъскаха със жестоката действителност. Поредният клип, излъчен от пропагадния екип на Ислямска държава, показа как един 12-годишен хлапак стреля в главата на заложник на джихадистите. Жертвата, израелският гражданин Мухамад Саид Мусалам, на колене плати с живота си обвинението, че е внедрен за сътрудник на МОСАД. След като падна прострелян, той бе довършен с други изстрели от ръката на малкия убиец. В първите часове на излъчване на клипа по фейсбук, френското правителство не реагира. След като по-възрастният от джихадистите бе разпознат от съседите му в град Тулуза, министерството на вътрешните работи публикува описание на неговата личност. Казва се Сабри Есид и е на 31 г. Краен „салафист”, френският алжирец лежал в затвора е добре познат на полицията. След като се развежда, баща му се жени за майката на Мохамед Мера. Двамата „братя” са в много близки отношения точно преди атентата в Тулуза от 2012 година. Тогава, между 11 и 15 март падат простреляни на улицата трима френски военнослужещи. Извършителят е моторизиран и не оставя никакви следи. Трите жертви са мюсюлмани. Докато полицията разследва случая, Мохамед Мера въоръжен до зъби нахлува в еврейското училище в Тулуза, застрелва директора на училището и още три деца на 3, 6 и 8 години. В края на крайщата джихадистът е обсаден от жандармерията в собствения си дом и падна убит с оръжие в ръка на 22 март 2012 година. Косвеният му брат – Сабри Есид никога не призна каквото и да е участие в атентата. През 2014 година полицията губи неговите следи. Обажда се от Сирия. С него са жена му Лейла, брат му Валид и 4 малки деца, между които 12 годишният Риан. Въпреки колебанията на френската полиция, малолетният убиец бе категорично разпознат от своите съученици. Според последна информация, всички араби от Тулуза се намират в сирийския град Деир ел Зор, един от центровете на Ислямска държава. Деца навършили десет години се обучават с оръжие да „защитават семействата” си. Останалата част от времето е посветена на теология или вероизповедание. След като участниците в зловещия клип бяха идентифицирани, френският съд заведе дело срещу Сабри Есид за убийство и подтикване към убийство. Срещу малолетния Риад, за сега, нищо не бе предприето. За всички стана ясно, че в Тулуза има истинска „люпилня” за джихадисти. Проблемът е изключително сложен, защото не е само нито правов, нито само репресивен. За страна като Франция, където църквата и 
държавата са ясно разделени от 200 години, вероизповеданието на исляма с неговите последици е направо непонятно. Законодателите стъпват на стъкло. Произшествието в „Хипер Кашер” на „Порт де Венсен” е нагледен пример. Похитителят Амеди Кулибали от името на Алаха започва да избива клиентите защото са евреи. В това време Батили Ласана, общ работник в магазина с риск на живата си, спасява десетина заложници, като ги напъхва в хладилника разположен в мазето. Двамата, убиеца Кулибали и героят Ласана са мюсюлмани. И двамата са от Мали. Има само една разлика, единият е роден във Франция, другият в Африка. Неоспорим факт е, че има мюсюлмани герои, готови да дадат живота си за страната, която ги е приютила. Между тях има полицаи и воненнослужещи. По време на атентатите, някои от тях паднаха покосени от мюсюлмани – убийци. Поради това ислямът не може да се обобщава като цяло, а да се разобличи там където е загнил. Във Франция има около 6 милиона мюсюлмани. Младите джихадисти произхождат предимно от средите на емигрантите. По-конкретно те са с алжирски корен. Напуснали рано училище, без работа, след кратки пребивавания в затвора за джебчийство или наркотици, тези изгубени за обществото младежи, са вербувани от самопроизвели се проповедници. Оказва се, че цели семейства тръгват за Сирия или вече са там. Официално се твърди, че френските джихадисти са около 1200. Статистиката обаче не е публична. Френските и английските бойци едва ли са най-свирепите в Халифата, както искат да ни втълпят режисьорите на зловещите клипове. Целта им е да зарибят емигратските гета във Франция и Англия, като им показват подвига на тех подобните чрез електронната мрежа. Въпреки цензурата наложена на медиите, за да се изключи пропагандата на крайните ислямисти, техните послания не остават скрити. Младият убиец от Тулуза, бе разпознат от негови съученици. Това означава, че новото поколение активно рови във фейсбук и интернет. За да се противопоставят на „ислямската зараза”, от министерството на образованието изпратиха спешно в Тулуза цял екип от психолози, които да „имунизират” съучениците на Риан.
По всичко изглежда, че най-утъпканият път към „Ислямска държава” е този който минава през България. Как става това? Кой ги упътва, дава подслон или придружава – не се знае. Нито българската гранична полиция, нито вътрешното разузнаване разполагат със законово основание да проверяват или да задържат минаващите през страната европейски граждани. Атентатите срещу „Шарли Ебдо” и „Хипер Кашер” извадиха на дневен ред дебата за PNR / Passenger Name Record/. Става дума за една система, която би позволила размяната на информация между всички специални служби на Европейския Съюз. Още през 2011 година Европейската комисия изготви директива за създаването на PNR. Същността на директивата е всички транспортни средства, самолети, влакове, автобуси, кораби и коли, които напускат или влизат на територията на ЕС да публикуват имената, възрастта и професията на пътуващите. Съмнителните туристи или пътници да бъдат спирани и допълнително проверявани. Подобна система действа в САЩ. Парламента в Страсбург обаче не позволи до сега подобна директива да бъде внедрена на Стария континент. левите сили, зелените и френските социалисти вече четири години спират проекта в името на личната свобода и неприкосновеност. След атентатите в Париж и жестоките убийства в Сирия и Ирак, европейските правителства се обединиха в една обща позиция за създаване на PNR до края на 2015 година.
Париж март 2015г. Божидар Чеков
Зареждане ...
Вашият коментар