По стъпките на Александър Македонски

Списъкът на световноизвестните завоеватели е дълъг. От Атила до Чингиз Хан и от Кортес до Наполеон, най-близък до българите е безспорно Александър Македонски. Фамилното му име, както и краткотрайната Империя, която той създава са предмет на много книги, пиеси и филми. Въпреки изобилието им, мистерията около Александър и Македония остава забулена в мъглата на времето. Къде свършва истината и къде започва легендата? Поради липсата на достатъчно факти, темата редовно разпалва страстите, без да донесе нищо съществено. Може би затова в библиотеките на Западна Европа, той е познат много повече като Александър Велики, вместо „Македонски”. Този факт също е загатка, най-вече за хора, чиито корени са именно „македонски”.

Дедите ми например са от Вардар и Егея. Казват се Мино и Кузо. Техните братя – Иван, Васил и Илия от една страна, Михаил, Ерусалим и Натанаил от друга. Имената на близки и далечни братовчеди са Георги, Стефан, Панайот, Стамат и Цветан. Никъде, никой в родата не бе кръстил сина си на Великия македонец. Защо? Въпреки изчетените книги, отговор на този въпрос не намирах. Посетих първо столицата на Антична Македония,  в Северна Гърция. Според всички документи, Александър е роден в Пела през 356 година преди Н.Е.  Останах разочарован и озадачен. Нито следа  от крепост, нито кула, нито дворец, само стари камъни пръснати върху една заградена нива. Отношенията между древните гърци и античните македонци са една от  мистериите които правят истината около  живота на младия Император непроницаема. Филип II и синът му Александър побеждават няколко пъти гърците от Атина и ги приобщават към Македония. Пела обаче остава столица на Империята. Въпреки, че са под  македонско господство, елините гледат с пренебрежение на победителите си, защо ги считат за полуварвари (mixobarbaroi). За да стопи презрението на Атина към македонците, Филип II-ри назначава за учител на престолонаследника си, най-видния древногръцки философ Аристотел. Усилията му не дават очаквания резултат. Погледът на Атина към Александър е като към заварено дете. Много е възможно, след неговата смърт, гърците от неприязън да са разрушили следите от неговото царуване. Тази назряла с времето интрига около Александър Македонски, в която личното и общото се преплитат, ме накара да тръгна за турската част на Азия. Според всички негови биографи, там следите от „Великия завоевател” са много по-добре запазени от колкото в родината му.

Пристигнах в Анталия в една топла априлска вечер. Уханието на цъфнали портокалови дръвчета веднага ме подсети, че Европа, където още карат ски, е вече зад гърба ми. По пътя видях безкрайна върволица от хотели и плажове с червен пясък. Сезона в Анталия никога не свършва. Чартърите изсипват целогодишно милиони туристи, част от които се опъват на шезлонгите при първия слънчев лъч. В случай на лошо време, вътрешни басейни и СПА съоръжения са на разположение. Аз обаче нямах време за турски бани и масажи.  Веднага попитах за екскурзиите, които хотела предлага. Рецепционистката любезно ми изброи възможностите: целодневна разходка с кораб, посещение на водопади или типични турски села.

–          Александър Македонски, някъде наблизо има ли следи от него? – попитах аз

–          Момент, ще извикам колегата, той говори руски – отговори момичето и отиде някъде.

„Колегата” дойде и преди да му обясня за какво става дума, каза че от две години работи в този хотел, но за Александър Македонски не бе чувал нищо. Явно че за турците, всичко което е ставало по техните земи преди „Османлиите”, им е абсолютно чуждо. Победата на исляма над християнството е умаловажила допълнително следите от европейска цивилизация, на която гледат като на зестра от друга планета. До средата на 20-ти век, те са ползвали камъните от развалините на храмове и римски бани за строежа на къщи и джамии. След разко

пките извършени през 60-те години и последвалата туристическа вълна, турците са осъзнали отлично златната жила, с която разполагат. Магистралите им са великолепни. Пътища вероятно прокарани от римляните, върху които те са лиснали само асфалта. Пътни карти на чужди езици има, но карти с исторически забележителности – не. Подобно на лично бельо, всеки трябва да си носи информацията от страната от която идва.  За щастие, в двора на хотела имаше коли под наем. С три справочника под мишница, в продължение на една седмица, аз видях повече останки от Древна Гърция, Рим и Византия, отколкото в цяла Европа. Александър Македонски е бил само на 22 години. Какво го е накарало да прескочи на Азиатския бряг може само да се гадае. Предизвикателство към най-силната Империя по това време – Персия? Едва ли случайно, Александър

Македонски дебаркира точно на мястото където преди 1000 години е избухнала Троянската война. За древните гърци опастността винаги е идвала от Азия. Благодарение на Аристотел, той е познавал Омир. Чел е произведенията „Илиада” и „Одисея”.  Под влияние на майка си Олимпиас, Александър е чувствителен на предсказвания на врачки, жреци и магьосници. Допитвал се е редовно до астролози. Със сигурност е имал някакво предчувствие. Блясъкът на Персия засенчва Македония. Съжителство на две империи една до друга е невъзможно. Александър напада преди да бъде нападнат! От стратегическа гледна точка,  неговият ход е печеливш. Безумно смел, с копие в ръка той е винаги в първите редици на боевете. За разлика от него, Император Дарий наблюдава военните действия от каляската си, спряна на подходящо място на някой от хълмовете около сраженията. За добро или за лошо, Александър е бил убеден в своята безсмъртност. Смелостта му обаче не обяснява всичко. За да победиш с 50 хиляди войници, четири пъти по-многоброен противник, са необходими познания и усет на военно изкуство. Александър ги притежава. Той печели всички битки, въпреки това личността му не буди само

Родата на автора

Родата на автора

възхищение. Бил е много жесток. Да бил е. Стотици хиляди са неговите жертви. Да, вярно е. Не бил построил нищо, а само е рушил. Александър Македонски не е  каменоделец, нито зидар, а завоевател. Може би най-големия за всички времена. Сражава се победоносно от Египет до Афганистан. Няма друг завоевател основал 70 града, които до днес да носят неговото име. Навсякъде където е стъпил са поникнали километри акведукти, по които е потекла вода от планинските масиви. Кози пътеки са превърнати в пътища. Стотици са амфитеатрите, чиято акустика е неповторима. Към всеки град е построен стадион за спортисти и гладиатори. Остатъци от мраморни храмове говорят за творческо съвършенство. Държавническият гений на Александър е неуспорим. За краткото време на неговото управление завоювани територии се радват на непознат дотогава разцвет. Не случайно римляни и византийци в продължение на 14 века вървят по неговите следи.

Днес Александър Македонски е зелен светофар за милионите туристи, които посещават Турция. Настоящите обитатели на Анталия са разбрали интереса, който буди Великият Император и са заградили старателно местата където е бил. Тук – там зидари реставрират стените на храмовете. Пред входа на всеки древен град има касичка и срещу 20 лири, туристите могат да се наслаждават от сутрин до вечер на останките от европейска цивилизация. В продължение на седем дни аз навъртях неусетно повече от 1000 километра. Обогатих се с впечатления  с огромна историческа стойност. Мъглата която обвиваше в съзнанието ми образа на Александър Македонски се разпръсна окончателно. Стана ми ясно, че не е необходимо да ходя до Афганистан за да се убедя, че нямам нищо общо с него.

Божидар Чеков

Comments

comments