Лекомислието на пълните стомаси

През април т.г. на среща на високо равнище, европейците най-сетне се раздвижиха. Решено бе „корабите-автобуси”в Средиземно море, да бъдат спирани със сила и потопявани. Вероятно под влияние на Чърчил, за който войната е прекалено сериозно занимание за да бъде оставена на военните, Франсоа Оланд оглави тази инициатива. Желателно беше, защото Франция е основният виновник за либийската пробойна. Споменът от успешната мисия „Atalant” срещу пиратите пред брега на Сомалия още е жив. За да се премине към действие, Оланд ще поиска в следващите дни съгласието на Съвета за сигурност на ООН. В това време, допълнителни фрегати и хиликоптери потеглят към Либия. Същата готовност прояви и Дейвид Камерон. Корабите на „Royal Navy” са на разположение. Към активните военни действия се присъединиха Германия, Италия и Дания. Някои от страните членки на ЕС от Източна Европа изразиха възражения, които „големите” не взеха под внимание. Решението за военна интервенция повдига множество въпроси, които за сега са без отговор. Започне ли стрелба, неизбежно ще има жертви. Как ще посрещне общественото мнение този факт? Къде точно ще бъдат потопявани плавателните съдове? На чия територия – в открито море или на либийския бряг? Без съгласието на либийските власти, това не може да стане. Кой от либийска страна ще преговаря? През 2011 година Русия затвори очи пред френско-американското нападение срещу Кадафи. Този път никой не може да предрече позицията на Москва. В случай на вето от страна на Русия или на Китай в Съвета за сигурност, има ли план Б и какъв е той? Какъв статут ще ползват спасените корабокрушенци? Със сигуроност ще има мигранти, които сами ще си потопяват лодките, за да бъдат „спасявани”. Предвидлив Дейвит Камерон заяви, че английските моряци ще спасяват давещите се, но документи няма да им издават. За ужас на Матео Ренци, той добави, че мигрантите ще бъдат разтоварвани на най-близкия до кораба европейски бряг, вероятно Италия. Англия повече емигранти не желае. Между думите и делата на Камерон разлика няма. В момента англичаните издигат 4 метрова стена около бежанския лагер в Кале, на брега на Ламанша във Франция. Този лагер служи за трамплин на нелегални мигранти от Афганистан, Пакистан, Сомалия и другаде, по пътя към Великобритания. Отказът на Дейвид Камерон да издава документи на спасените от удавяне мигранти не е случаен. През 2000 година 32 европейски държави, членките на ЕС плюс Лихтенщайн, Исландия, Норвегия и Швейцария подписват Дъблинското споразумение относно новопристигналите нелегално емигранти. Днес това споразумение се оказва спирачка за евентуалното разпределение на бежанската вълна в централна и северна Европа. Според него, страната която първа издаде документи на търсещия убежище, става „собственик” на въпросния емигрант. При положение, че той реши да пътува другаде, при първото негово нарушение „чужденецът” е връщан обратно в страната от която е тръгнал. Точно това споразумение важи за сирийските бежанци, с документи издадени в България. Докато не се направи пълна ревизия на подписания в Дъблин документ, успялите да стъпят на европейска земя ще се трупат само в страните граничещи с бежанската вълна. На конференцията в Брюксел, някой който не беше чувал за споразумението сключено преди години в Ирландия, предложи всяка страна членка да приюти по 5000 бежанци. Франсоа Оланд охлади неговия ентусиазъм като отговори, че Франция не може да приеме повече от 500. Напливът на нелегални емигранти към Париж отдавна надхвърля всички предвиждания. Държавният съвет на Франция през ноември 2014 година допусна грешка, като определи Косово за държава в която цари „несигурност.” Това определение дава право на косоварите да искат и да получават защита и убежище. От тогава, потокът от косовари, албанци и цигани не спира. Всички центрове за временно пребиваване са препълнени. 25 хиляди са емигрантите настанени в тях. Други 20 хиляди чакат да бъдат настанени. Всички те получават субсидии за храна. От година на година френския бюджет за бежанци скача с по 20-30%. Последната година Франция е посветила 600 милиона евро за подслон и храна на емигранти. Ако положението в страните от които идват продължи да бъде „несигурно”, някои от кандидатите за убежище вероятно ще дочакат пенсия в центровете за временно пребиваване.

Точно този момент избраха представителите на „Human Rights” да гасят огъня с бензин. Премахване на всички пречки и отваряне на границите за желаещите да дойдат в Европа! Според широкомислещите хора от организацията за защита на човешките права, само по този начин ще спре търговията с хора. Тяхната позиция за миграцията е същата като тази за наркотиците. Само свободната продажба би могла да прогони дилърите от предградията.

Австралия също се намеси в дебата. Именно защото е многократно осъждана от хуманитарните организации за безкомпромисната си политика спрямо нелегалната емиграция, нейният министър на емиграцията Петер Дутон препоръча на европейците австралийската практика. След като в продължение на две години десетки кораби потънаха пред Сидней и Мелбърн. След като жертвите надхвърлиха хиляда и двеста души, властите в Камбера решиха, независимо от протестите, да приложат политиката на „Frontières souveraines”(Суверенни граници). Всеки нежелан кораб е изпроводен до съседните острови Папуазия и Нова Гвинея. Нелегалните емигранти са разтоварени там. Постепенно пиратските товари изоставиха дестинацията Австралия. За последните 17 месеца само един кораб се е опитал да наруши спокойствието на граничните наблюдатели. Нито една жертва не е регистрирана в океана пред богатия, но недостъпен континент.

За разлика от Австралия, Европа е конгломерат от държави, чиито интереси понякога съвпадат, но понякога се оказват центробежни. Планината от споразумения и договори, които са предназначени да защитават благоденствието на европейците, днес са безсилни пред вълната от оскотели от мизерия хора. Да ги спираме, да ги приемаме или да ги връщаме. Европа се колебае, а време няма. На либийския бряг между  500 хиляди и един милион са готовите да рискуват живота си. След конференцията в Брюксел първите проучвания показват, че 2/3 от френското общество не вярва в ефективността на взетите решения. Останалите не се произнасят.

Париж май 2015                                                                       Божидар Чеков

Comments

comments