Причините са много. Първата от тях е, че не се говореше за него. Втората е, че трагедията изживяна както от лично от Цар Самуил, така и от войниците му олицетворява трагедията на съвременна, изчезваща България. Третата причина е користното, безскрупулно използване на българското мълчание от недоброжелателни съседи. Далеч от патриотарското размахване на мечове, от споровете за мястото, очите и естетиката, но с всичките ми житейски познания, категорично приветствам издигането на паметник на Цар Самуил. Да, статуята е с наведена глава, но тя позволява на българите да заяват открито, че Самуил е български Цар! (без да питат Москва или Вашингтон) Поради това нейното издигане има политически местен, но и международен отзвук. Време беше. Някои подхвърлят, че той олицетворява унижението, защото е победен, че има други по-достойни от него. Името на загубилият битката на „Ватерлоо“, се произнася до днес, с уважение от цял свят. Докато името на победителят е познато само от специалистите. Спорът за или против Цар Самуил със сигурност ще добие друга по-умерена и конструктивна форма, ако участниците в него организират съвместно поклонение на гроба на оспорвания български владетел. Там в панорамата на острова Свети Ахил в Преспанското езеро, всеки посетител прекланя глава пред величието и залеза на Първото българско царство.
автор: Божидар Чеков
Зареждане ...
Вашият коментар