Ум царува, ум робува, ум и реформата пасе


Преди 40 и повече години, следяхме със затаен дъх всеки ход на Боби Фишер в мача му срещу Борис Спаски. Световното първенство по шах поглъщаше вниманието на всички средно интелигентни хора. Днес гигантите от шахматната дъска не будят същия ентусиазъм. Медиите запълват празнотата с други мачове. Един от тях е този между вечно небръснатият Христо Иванов и неговият професор Георги Близнашки. Първият се опитва да ни убеди, че прави съдебна реформа, а вторият че Конституцията, в чието писане е участвал, е спасителния пояс на България. По същество законът, от който зависи всичко в държавата, си противоречи още от първата си страница. Конституцията гарантира в едно и също време разделението на властите и “де факто“се противопоставя на разделението им. Назначения в ключови институции чрез КВОТИ, задължават номинираните да се договарят и съответно – неутрализират. Резултатът е налице. Статукво, неподвижност, леден период за българската демокрация. Христо Иванов, в името на борбата с корупцията предлага ВСС да се раздели на две. Мъчно разбираем ход. Ако деленето на две е средство за намаляване на корупцията наполовина, защо да не да не разделим ВСС на четири и повече части?! Нито човекът от миналото – Близнашки, нито този на бъдещето – Христов съзнават вредата за България от възраждането на еднопартийната система. Геният на Боби Фишер и таланта на Борис Спаски са далеч във времето. Мачът за Съдебната система става безнадежден и до голяма стапен отекчителен. Изглежда за съжаление, че и публиката не е същата…

Comments

comments