Погърчване на Европа статия от ноември 2011г.

Седем са засега европейски правителства, загубили властта заради кризата. Но това е само начало на осъдителната присъда на обществата срещу финансова политика на Европейския съюз. Четири други правителства чакат реда си пред избирателната секира. Тенденцията не е нито дясна, нито лява. Хората просто не искат повече да виждат „старите муцуни“, виновни според тях за срива на европейската илюзия и на банковите им сметки. Виновни най-вече за политическото лицемерие. За да се твърди, че стотици милиарди се изпаряват безвъзвратно незнайно къде, е необходима наистина една огромна доза дебелоочие.
Най-дразнещи за европейците са йезуитските проповеди на всички управляващи: „Ще ви затягаме коланите, за да не го загазите като гърците!“. Някои гърци наистина са за съжаление. Но някои добре са оползотворили онези 370 милиарда, които потънаха без следа в страната им за 10 години. В Солун само съвсем изпадналите нямат вила на Халкидики. Ако живееш по хълмовете около Атина и имаш къща без басейн, ще те вземат за бежанец. За данъци не може да става и дума.
Южните ни съседи не са имали време да изготвят кадастър на най-апетитните парцели земя. Официално се знае, че църквата е вторият голям собственик на имоти след държавата, но църковното имущество е неприкосновенно. Поповете притежават хотели, плажове и ресторанти. Въртят бизнес без фактури. В Гърция държавата плаща заплатите на поповете, но няма право да ги облага с данъци. Представителите на Всевишния са недосегаеми. Също както и цяла кохорта пъргави светски предприемачи, наслаждаващи се на сладка свобода от всякакви плащания за хазната.
Вече 10 години гърците се учат от Европа и усилно погърчват наученото. Докато в Париж, Берлин и Амстердам най-бедните плащат най-малко данъци, а най-богатите – най-много, в Гърция е обратното. Най-богатите изобщо нищо не плащат, защото те са витрината на страната.
Гърция е република, но поддържа една каста от милионери, чиито привилегии се предават по наследство. Атина съвсем сериозно обяснява, че ако държавата посегне към техните богатства, милионерите щели отидат… другаде. В чест на Аристотел Онасис освобождаването от данъци на милонерите дори е вписано открай време в гръцката конституция. Яхтите им са на котва в Пирея, но парите на топло – в Швейцария. Около 250 милиарда долара, собственост на гръцки граждани, почиват в банките на Лозана, Цюрих и Женева, без никакви налози. Тук са фамилиите на Спиро Лацис – 5,3 млрд. долара, Филип Ниаркос – 2,5 млрд. долара, Теодорос Ангелопулос – 1,7 млрд. долара, Вардис Вардиноянис – 711 млн. долара, Янис Костопулос – 425 млн. долара и стотина други. Това са собствениците на първата в света търговска флота. Те превозват една четвърт от петрола, който пътува между петте континента. Освен танкери, гръцките милиардери и милионери притежават острови, банки, вестници и телевизии. 150 000 моряци работят за тях. Официално моряшките заплати са към 1000 евро на месец. Реално възнагражденията са с 2000-3000 евро повече, но в плик (факелаки). За да не се плащат осигурови, разбира се. Милионерите наблюдават със състрадание фалита на държавата, но объщат гръб на призивите за участие в спасяването на гръцката икономика.
Един-единствен милионер – Никос Верникос, заяви, че ако официално му поискат да плати някаква такса, няма да откаже.
Опитите за погърчване на европейската идея доведе до драматични промени в отношенията между страните, решили да работят и живеят заедно. Въпреки че думата „манталитет“ е с латински корен, страните основателки на ЕС не са я взели предвид като измеряема величина. Дори и днес западноевропейците не са в състояние да проумеят приложението ù. Поради това те се съсредоточават все повече върху цифрите. Това означава, че времето за паразитно ползване на фондове и „програмки“ приключи. Между различно развитите европейски страни евентуално ще се сложи праг въз основа на брутния вътрешен продукт. Който произвежда годишно повече от 30 хиляди долара на човек, влиза в клуба. Който изработва по-малко – чака. Едните ще решават, другите ще изпълняват. Това, разбира се, е хипотеза. Тя може да бъде опровергана само от някакво чудо. В настоящото състояние на Европейския съюз обаче чудото е нож с две остриета.

Comments

comments