Цената на стрелеца от Айфеловата кула

 

Започнах да пиша „трилогия“ за отношението към парите. Тя няма да е дълга. Три съвсем каси очерци, почиващи върху личен опит.
Беше някъде през 1997 година. Няколко приятели ме убедиха да представя книгата „Стрелецът от Айфеловата кула“ в градската библиотека в София. Първо минах през радио „Хоризонт“ и след това на площад Славейков, където беше събитието. За моя изненада, залата беше препълнена. За всеки случай, носех два пакета по 10 книги. Не познавах местните обичаи и не предполагах, че всички стотина присъстващи ще изяват желание да си купят моето произведение. Относно цената, една от служителките ми подшушна, че не бива да е под 6 лева. Печалбата от продажбите беше за библиотеката, не за мен. Седнал на един стол в антрето, след представянето, аз надписвах „Стрелецът…“ Тогава срещнах един приятел от детинство, казваше се Ниньо. Мисля, че живееше на ул.Цар Борис 1-ви или ул. Денкоглу. Но това е без значение. Няколко години по-късно, срещам същия Ниньо по улица Солунска. Пак в старата махла. Приятелят ми направо се затича към мен и аз зачаках с интерес какво ще ми каже. Човекът беше цигулар, съответно с култура и аз предполагах, че някои от разказите ми го е впечатлил. Ниньо си пое дълбоко въздух и каза: „Твоята книга се продава на площад Славейков. Там тя струва само 5 лева!“ В продължение на няколко безкрайни минути, аз се чудех първо какво съобщението му означава, а след това, не знаех как да постъпя. Накрая попитах: „Да ти дам един лев ли искаш?“ Ниньо, изглежда се засрами и измрънка някакъв отказ. Аз го поздравих, завъртях се на токовете и продължих към площад Македония..

Божидар Чеков

Comments

comments