Стига с тая моцарела!

Идвам от Франция, влизам в софийски ресторант и поръчвам домати със овче сирене. Сервитьора ме гледа като че исках макарони с чер хайвер и казва: „Нямаме овче, имаме биволско.“ Добре, биволско, но българско да е. Сервитьора се колебае. „Ще питам шефа“ – казва и заминава за някъде. Връща се запъхтян: „Италианско е моцарела се казва…“ Човек, отвръщам вече възбуден аз – от чужбина идвам и копнея за БЪЛГАРСКО СИРЕНЕ, не за български тебешир/ т.е. краве/! Н…е искам нито моцарела, нито маскарпоне, нито пармиджано! Искам БЪЛ-ГАР-СКО! „Мога да Ви предложа българско козе“ – опитва се да ми угоди сервитьора. Добре – съгласявам се аз. След малко идва с чиния домати, върху която лежи филия козе сирене. Това сирене не е БЪЛГАРСКО! – с трудност сдържам нервите си аз – Виж му кората! Това сирене е френско! Аз от там идвам. Българските козари не правят сирене с кора като салам! Момчето пак изчезва някъде и се връща примирен: „Прав сте, френско е. Шефът каза, че при нас в България това се търси…“ На друго място поисках коняк. „Метакса“ или „Курвоазие“ искате? – попитаха ме. С мастиката също. Поръчвам мастика, носят ми узо. Овче кисело мляко за десерт, пак ме гледат като извънземен. Навсякъде един и същи отговор – В България това се търси! Аз пък съм дошъл да търся България! Да се пита човек, къде точно са българите и аз да отида там?!
Божидар Чеков

Comments

comments