Стабилност и стрелба

Местните избори 2015 година потвърдиха стабилността на българския политически модел. Партийните квоти в ЦИК, СЕМ и ВСС са трите колони гарантиращи статуквото и привидното спокойствие на управляващите. Реформаторите се затвърдиха като коалиционни саксии, а „патриотите“ – като парламентарни светулки. Само Сдеров се провали, защото не познава „билизкия бой“. Все пак заради него, почти не се чу, че невалидните бюлетини са между 400 и 500 хиляди, че половината народ се е въздържал от гласуване и че партийният феодализъм расте навсякъде по територията на страната. Кметовете-работодатели не демонстрираха никакъв триуфализъм от третата или четвърта изборна победа. Благодарение на „отличната“ организация, смъртните случаи в зала „Армеец“ бяха избегнати. Във всички области на социалния живот на българите тенденциите са впечатляващо стабилни. Раждаемостта върви надолу, а смъртността нагоре. Емиграцията продължава и само деца на бившата номенклатура се завръщат. Стрелбата по бивши барети, в чиито глави има прекалено количество тайни за прехода, е във възход. Граномети вместо пистолети. България продължава стабилно да затъва.

Comments

comments