Копнежът за величие на старата дама

Много хора са изненадани от строгата позиция на ЕС към Великобритания след референдума. Според тях Брюксел се отнася с пренебрежение към демократично изразеното желание на англичаните да живеят и работят независимо от „диктатурата“ на европейската комисия.

Англия никога не е гледала с добро око на стремежа на европейците да се обединят. Генерал Де Гол по време на сформирането на съюза категорично отказа тяхното участие. „Англичаните не мислят като нас!“ – предупреди той. Какво имаше предвид мъдрият политик? Много просто – Великобритания не е престанала да живее с мисълта на миналото си величие. В продължение на няколко века тя е първа световна сила, която почива върха непобедимостта на нейната флота, огромните колонизирани територии, науката и индустрията. Кралица Виктория дава ултиматум на братовчед си цар Николай II да напусне предградията на Цариград и скъса Сан Стефанския договор. Русия отстъпва. Англичаните никога не забравят, че са побеждавали Хитлер и Наполеон. В Англия никога не е имало революции. Богатства и привилегии се предават по наследство.

Благородниците имат предимство над простосмъртните. Съвсем нормално е англичаните да предпочитат една раздробена Европа. Само по този начин те биха могли да претендират за европейски лидершип. В предизборната кампания за British exit, водачите на похода срещу ЕС издигнаха множество националистически лозунги, почиващи върху миналото величие на империята. Найджел Фараж и Борис Джонсън дори сравниха Брюксел с нацистите. По-голямата част от гласувалите за тях са простовати хора от провинцията, в чието съзнание спомените от миналите победи са все още живи. Младите и образовани англичани не успяха да наложат проевропейското си мислене. Това, което най-много засегна европейците от континента, е призива на двамата водачи за разрушаване на Европейския съюз. Фараж и Джонсън съзнават, че величието на старата империя може да се върне само ако съюза между европейците се провали. Тази „вражеска“ тенденция предизвика затягането на редиците на про-европейците и ги постави в бойна готовност. При това ново създадено положение, „демокрацията“ и равнопоставеността между страните членки ще останат на заден план, за сметка на икономическия и политически сблъсък.