По заповед на Сталин, създателят на „Червената армия“ Леон Давидович Троцки е експулсиран от Съветския съюз в Турция на 12 февруари 1929 година. За него и съпругата му Наталия започва мъченическа обиколка, която завършва трагично десет години по-късно. След като Париж, Берлин и Лондон отказват гостоприемство, след като Норвегия също предпочита да види гърба на водача на Коминтерна, комунистите от Америка го посрещат с отворени обятия. Те настаняват семейството в Мексико, където са намерили убежище многобройни интербригадисти взели участие в гражданската война в Испания. Троцки е отявлен представител на марксическата идеология и олицетворява авангарда на борбата срещу Империализма. Руският политик обаче е безпомощен пред терора, който вилнее в Съветска Русия. Сталин премахва физически стотици, впоследсвие хиляди приятели и съратници на Ленин. През 1936 година, са осъдени на смърт членовете на Политбюро и Централния комитет на партията начело със Зиновиев и Каменев. Малко по-късно започва ликвидирането на командния състав на „Червената армия“, победител в гражданската война. Разстрелян е маршал Михаил Тухачевски, началник щаб на армията на болшевиките. Когато избухват военните действия между Русия и Япония през лятото на 1938 година, руските войски не успяват да спрат нашествениците. Боевете в Манджурия доказват предвижданията на Троцки. Сталин е един студен администратор, който не разбира нищо от война. Главната грижа на обитателят на Кремъл не е борбата срещу световния империализъм, а неговото собствено оцеляване. Руските войски под командването на генерал Георги Чуков за първи път пускат в действие танкове. И това не помага. Японците пробиват отбраната и пътят им към Урал е открит. В Москва настъпва паника. За щастие вместо към вътрешността на Русия нашествениците се насочват към Южен Китай. От далечно Мексико Троцки предупреждава, че Сталин е човек без всякакви идеологически скрупули. Изгнаникът предупреждава, че той вероятно ще подаде ръка дори и на Хитлер само за да остане на власт. Всички предвиждания се сбъдват. На 24 август 1939 Сталин лично присъства на сключването на пакта за приятелство и ненападение между СССР и Хитлеристка Германия, подписан от министрите на външните работи Молотов и Рибентроп.
В Мексико Троцки издава „Бюлетин на Опозицията“, който се разпространява в САЩ и Европа. От познатите и изявени на Троцки качества, на първо място безспорно е писането. Утвърден трибун той приема с ентусиазъм всякакъв конструктивен спор за наложителните политически промени на света. Публикувал е във Франция, САЩ, Германия, Англия, Испания и другаде. От всички световни лидери, единствен Чърчил може да се сравнява със силата на неговото перо. Изявите на Троцки на Запад пречат на Сталин да спи.
В Мексико той и съпругата му Наталия на първо време са гости на художника Диего Ривера, комунист по убеждение. Къщата която е синя на цвят, разполага с обширна градина. Почти всяка вечер в нея се събират емигранти, участвали във войната в Испания, мексикански интелектуалци с леви убеждения и членове на американската Social Workers Party. Между Троцки и събеседниците му редовно избухват спорове, някои от които са изключително бурни. Основния проблем е Сталин. За Троцки обитателят на Кремъл е изневерил на идеята за обединение на пролетариата от целия индустриализиран свят. В правителството на Съветския съюз няма нито един работник или мужик. Между присъстващите не всички споделят безжалостната критика на съветския режим. В компанията има интербригадисти, които са признателни на Сталин. Те не забравят, че са воювали с оръжие доставено от Москва. Различията в анализите на Троцки и Диего Ривера видимо растат. Причината не е само философска. Между Троцки и Фрида Кало, съпруга на Ривера пламва любовна връзка, която дразни художника. Мексиканката е била известна със сексуалния си апетит и поредния „гостенин“ е само един от върволицата възползвали се от нейната жар. Съпругата на руския политик – Наталия, е свикнала с изневерите без последствие на съпруга си и както обикновено – затваря очи.
Ситуацията между гости и домакини обаче става нетърпима и семейство Троцки, са принудени да напуснат „Синята къща“ на Диего Ривера. Намират бързо свободна вила на Авенида Виена в квартала „Коьоакан“. Троцки продължава да пише и критикува сталинизма. Той знае, че прокурорът Вишински е издал две смъртни присъди срещу него, но не знае, че Сталин лично се е заел с изпълнението им. По заповед на „бащата на народите“ Лавренти Берия е пратил полковника от НКВД Наум Ейтингтън в Испания да вербува агенти в средите на интербригадистите, способни да изпълняват „мокри поръчки“. Руският офицер е красив 37 годишен мъж с неограничени пълномощия. Ейтингтън се запознава с Мария Каридад, 44 годишна испанка от кубински произход. Тя е помагала на републиканците във войната срещу Франко. Разделена със съпруга си, свободната жена пътува за развлечение между Париж и Барселона. Мария Каридад така се влюбва в пратеника на Берия, че не само приема да работи за НКВД, но дори препоръчва сина си – Рамон Меркадер на руският разузнавач. Срещата между двамата е изклютелно успешна. Те се виждат често. Сестрата на Рамон току що е се е омъжила за италианския режисьор Виторио де Сика и руският офицер открива чрез младият испанец, свят който изобщо не е предполагал, че съществува. Ейтингтън не забравя никога възложената му от Берия задача. Той е шеф на ядро за ликвидиране на Троцки и неговите съмишленици по света. Руският офицер успява да убеди податливият за манипулиране младеж, че съдбата му е свързана с бъдещето на Съветска Русия. Майка му, Мария Каридад тласка с ентусиазъм сина си към новата политическа авантюра. Двадесет и три годишният Рамон Меркадер заминава на обучение в школата на НКВД в Москва. Там той се запознава с поляка Марк Зборовски. Двамата заедно се установяват за известно време в Париж и проникват в средите революционно настроените леви интелектуалци. Влиянието на Троцки във Франция, въпреки изгнанието в Америка е значително. Негов представител във френската столица е синът му Леон Седов – Бронщайн. Марк Зборовски, евреин от полско-руски произход, влиза лесно в близкото обкръжение на Троцки – младши. През юли 1938 година се случват две много неприятни събития, които правителството на Едуард Даладие потулва с всички възможни средства. Първото е неочакваната смърт на Леон Седов, следствие на необяснимо отравяне. Втората е намерения в Сена труп без глава на бившият секретар на Троцки – Рудоф Клеман. Две седмици по-късно са открити главата, ръцете и краката на нещастника в друг чувал отново хвърлен в Сена. Следствието приключва бързо, под претекст, че жертвите са чужди граждани.
Въпреки лошите новини, вярата на Троцки в бъдещата пролетарска революция остава непокътната. Според него личните проблеми никога не бива да засенчват крайната цел. Себеотрицанието при него не е празна дума. По време на гражданската война в Русия , Троцки е Министър на отбраната и командващ „Червената армия“. С други думи, най-силният човек по това време. Баща му Давид Бройнщан, едър земевладелец, пристига от Украйна в Москва без една копейка в джоба. „Червените“ са заграбили земите му и са ги раздали на мужиците. Троцки намира всичко това за нормално и праща седемдесетгодишния си баща да работи като счетоводител в една мелница. Не дълго след това, Давид Бронщайн умира от тифус. Семейство Троцки живее изключително скромно и пестеливо, дори когато Лев Бронщайн е в зенита на славата. Въпреки, че живеят в Кремъл, те не ползват никакви привилегии. Съпругата Наталия е изключително пестелива.
Понякога тя събира износени покривки за маса, от които шие ризи за синовете си.
След събитията в Париж, приятели на „Стария“ (както Троцки обича да го наричат) са разтревожени. Те го предупреждават няколко пъти, че не далеч от дома му са се задомили странна група испански емигранти и мексиканци участвали във война в Испания. Както винаги Троцки отговаря с пренебрежение на загрижеността им. Освен това къщата на семейството е обградена с „вишки“, от които местни полицаи наблюдават денонощно минаващите по улицата пешеходци. По това време, семейство Троцки е изправено пред вътрешни на резиденцията проблеми, които изискват бързо решение. „Старият“ пише биография на Сталин и няма време нито да градинарства, нито да сменя изгорели крушки. Секретарката му Рут Ангелов под претекст на някаква болест ги напуска, но за щастие сестра ѝ – тридесетгодишната Силвия се оказва готова да поеме поста. Американските троцкисти също се притичат на помощ. Те изпращат в „Коьоакан“ двадесет и пет годишният Роберт Харт. Хазяите посрещат радушно младия американец и го наричат Боб. Той се оказва наистина разбран и услужлив млад мъж. Политическите му убеждения са доста повърхностни, но това не пречи на съвместното съжителство. „Старият“ и Наталия могат спокойно да се отдадат на обичайните си занимания. На 24 май 1940 година, малко преди изгрев слънце в къщата на Авенида Виена избухва безразборна стрелба. Без да предупреди стражите, Боб Харт е отворил широко вратата на десетина въоръжени мъже, във военни униформи. Начело на групата е художникът Давид Алфаро Сикейрос, познат като убеден сталинист. Нападателите явно не са знаели къде точно е спалнята на семейството домакин, което позволява на Троцки и Наталия да се напъхат под леглото докато полицията се справя с въоръжените мъже. Когато Силвия Ангелов идва на работа тя заварва шефа на полицията Леандро Салазар в разговор с Троцки. Руският революционер е толкова спокоен, че някой случаен минувач много трудно би повярвал, че е имало покушение върху него. Главният герой на руската гражданска война, е попадал под вражески огън много по-наситен от този на бандата на Сикейрос. Художникът-сталинист е заловен и поема цялата отговорност в опита за ликвидиране на Троцки. Затруднено, Мексиканското правителство прави всичко възможно за да избегне международен сканал. Сикейрос е популярен творец и негови най-добри приятели са комунистите Пабло Неруда и Диего Ривера. Поради това вместо затвор, Сикейрос е изпратен за известно време в Чили докато отмине шума от покушението. Полицейското разследване се съсредоточава върху личността на Роберт Харт. Преписката обаче е прекратена много бързо, защото трупът на младият американец е открит в околностите на града, залят с негасена вар.
В квартала „Коьоакан“ всичко продължава по старому. Семейство Троцки не променят с нищо предишния си начин на живот. Секретарката Силвия Ангелов споделя с тях, че живее с един младеж, канадски комунист, на една съседна улица. Тя се е запознала с него в Париж. Казва се Франк Джаксън и работи каквото намери. Опитва се дори да пише. Младежът идва при Силвия от време на време, винаги с кутия бонбони. Троцки намира връзката между двамата млади хора, за напълно нормална. Той изобщо не предполага, че Наум Ейтингтън е в Мексико и ръководи търпеливо последната атака срещу него. На 20 август 1940 година, по време на следобедната почивка на „Старият“, Наталия вижда Джаксън, който влиза в къщата вероятно на посещение при приятелката си. Прави ѝ впечатление, че младият мъж носи шлифер въпреки горещото време. Вместо при Силвия, Франк влиза в стаята на Троцки. Под шлифера си крие пикел за алпинист. Минути след това от къщата се чуват крясъци. Наталия и Силвия притичват, но вече е късно. Пикелът е забит с всичка сила в главата на Троцки. Убиецът изобщо не се опитва да бяга. Когато няколко дни след произшествието полицията възпроизвежда убийството в присъствието на Джаксън, полицаите намират върху бюрото на Троцки недовършената биография на Сталин, чифт счупени очила и портрета на най-добрия му приятел – българинът Кристиан (Кръстьо) Раковски. Една година след смъртта на Лев Давидович, Раковски е разстрелян в Сибир. Убиецът на Троцки – Франк Джаксън е осъден на двадесет години затвор, без да каже дума. Той дори не обжалва присъдата. Едва когато излиза от затвора през 1960 година, става ясно, че зад името на убиецът Джаксът се крие Рамон Меркадер. За него, майка му Мария Каридад казва: „Аз подарих на Сталин, най-скъпия подарък в живота си…“ Посрещането на Меркадер в Москва е сравнително дискретно и не отговаря на неговата саможертва. Убиецът на Леон Троцки в края на краищата предпочита да живее в Куба, където умира през 1978 година. Прахът му е върнат в Русия. Гробът се намира в Кунцевското гробище и върху надгробния камък е издълбано името Лопец Рамон Иванович.
Троцки е най-известната жертва на Сталин. Въпреки това Никита Хрушчов не споменава никога неговото име по време на десталинизацията на Съветския Съюз. Михаил Горбачов отменя смъртната присъда от 1936 година, но не го реабилитира. Може би, пророчеството на Троцки, че комунистическата система е обречена, ако разчита само на насилие, да е неприемлива за управляващите. Победата на Сталин над хитлериска Германия, също умаловажава неговото дело. Неуспорим е факта, че Съветския Съюз изобщо нямаше да съществува, ако Троцки, не беше създал „Червената армия“ . Болшевиките не са спечелили властта с избори, а с бой.
Когато Ленин предлага поста на Комисар на Вътрешните работи, Троцки отказва. Роден в семейство на евреи, той познава антиеврейските настроения на етническите руснаци и тактично отказва да води репресивния апарат на „съветите“. Редовно се твърди, че евреите са организирали Октомврийската революция. Това твърдение не отговаря на истината. Сталин е грузинец, Феликс Держински – поляк, Степан Шомиан – арменец. Надарен с изключителен интелект, Лев Давидович Бронщайн, откъснал се от еврейската религия и традиции намира в марксизма единственото разрешение за въвеждане на социална справедливост в Русия и в света. Неговият революционен мироглед споделят и други еманципирани евреи между които германката Роза Люксембург. По това време на територията на Империята живеят повече от 5 милиона и 200 хиляди евреи. Троцки се противопоставя открито на ционизма и отхвърля идеята за създаване на държавата Израел. Негов най-близък приятел е българин. Троцки се идентифицира с пролетариата и отказва буржоазното съществувание, което заможните му родители са готови да осигурят. Съзнава възможностите си и приема най-голямото предизвикателство което се открива пред него в развалините на руската Империя. Той заема поста на Комисар на Отбрана в момент на пълна дезорганизация на армията. Тази длъжност де факто е Министър на Отбраната. Еврейската общност се опитва да го разубеди. Евреите се страхуват, че в случай на провал, общественото мнение ще си отмъсти на тях. „Аз ли съм виновен, че съм се родил в кожата на евреин?“ пита той и си отговаря сам. „Съжалявам, но работниците са ми по-ценни от всички евреи взети заедно!“ Никой не е в състояние да го отклони от борбата за спасение на „октомврийските“ завоевания. За да се сътвори от нищо нещо, особено в областта на отбраната са необходими организационни качества, желязна воля, смелост и убедителност. Троцки ги притежава. „Неговата“ Червена армия е съставена от мужици и бивши царски офицери. До всеки операционен командир, той назначава политкомисар натоварен със задачата да следи и докладва на партията. Гражданската война трае почти пет години. Междувременно окупационните войски на Франция напускат Одеса, а английските – Архангелск. Японците също се оттеглят. За всеки случай, болшевиките преместват столицата от Петроград в Москва. Белогвардейците разполагат с четири армии. Адмирал Колчак превзема Перм и владее Урал, генерал Деникин е начело на донските казаци в южна Украйна, генерал Врангел с армия от опълченци е в Крим, а генерал Юденич слиза от към Финландия и заплашва Петроград. Съдбата на болшевиките е изцяло и само в ръцете на Лев Давидович Троцки. Той поема тази отговорност, въодушевен от възможността да реализира революционните си убеждения. Територията на военните действия е огромна. Тя обхваща европейската и азиатската част на Русия. За целта се обзавеждат два влака и четири локомотива. Освен Троцки с него пътуват още 367 души: 5 висши офицери, 45 летонски стрелци, 39 артилеристи, 32 пехотинци, 5 секретарки, 6 кавалеристи, 11 бронирани коли, 14 готвача и други. Един от вагоните е печатница. Благодарение на мрежата от железопътни релси, щабът на „Червената армия“ обикаля бойните полета, контролира боевете и насърчава войниците. Във всеки град на чиято гара влакът спира, Троцки държи реч и разпространява позиви съдържащи неговите идеи. По този начин, новината за всяка победа оставя следи в съзнанието на народа, а неговото присъствие мотивира бойците. Първи е разбит в Естония генерал Николай Юденич. Адмирал Колчак е пленен и разстрелян близо до Иркуцк. Армиите на Врангел и Деникин бягат към Одеса. От там, английски кораби ги пренасят в България и Турция. Ленин ранен след атентат, агонизира в Москва. Останалите членове на Политбюро пътуват само между Москва и Петроград. През това време, далеч от фронта, Сталин плете собствена мрежа от партийни кадри.
Победител, близък до участниците в нея, Троцки е най-популярния политик в Съветска Русия по време на гражданската война. В последните дни преди кончината си, Ленин го кани да стане негов заместник в СОВНАРКОМ – Министерски съвет на СССР. В същото време оставя на жена си Надежда Крупская завещание в което препоръчва отстраняването на Сталин от Политбюро. Събитията в Русия обаче, тръгват в съвсем друга посока.
Системата в чието създаване Троцки активно участва се срути сама през 1991 година. Марксическата утопия се оказа неосъществима. Въпреки това, малко или много всички руски управляващи, от Сталин до Путин са негови длъжници. Подобно на клиенти, взели необезпечени кредити от фалирала банка, те никога няма да му се издължат.
Париж, Юли 2016г.
Божидар Чеков
Зареждане ...
Вашият коментар