В началото на 2016 година между Белгия и Франция избухна дипломатическа война, която двете страни направиха всичко възможно да потулят. И успяха отчасти. На 18-ти юни се навършваха 200 години от битката при Ватерлоо. По този случай на мястото на сражението стотици артисти, облечени във военни униформи, трябваше да възпроизведат сблъсъка между остатъците от „Великата армия” и противниковата коалиция съставена от трите монархии: Англия, Прусия и Холандия. Министърът на финансите на Белгия, Йохан Ван Овертвелд, чиито прадеди навярно са взели участие в битката под знамето на холандската кралица, прояви инициатива, която струва на страната му около един милион и петстотин хиляди евро. Това беше цената за непознаването на френската чувствителност. Французите не честват нито пораженията, нито загубите си. Когато научиха, че Белгия пуска в обръщение 180 хиляди монети от по 2 евро, посветени на битката при Ватерлоо, те скочиха като един и монетите заминаха обратно към леярната.
Погледът на французите към Наполеон е трудно разбираем. Той е смесица от гордост и виновност. Сдържаността на съвременните французи към него не се дължи на загубените битки при „Березина” или „Ватерлоо”. Причината е друга. Само три години след революцията, която обявява равноправието между гражданите, Наполеон възстановява робовладелския строй във френските колонии.
Самата личност на Императора е пълна с противоречия. За да бъде разбрана е необходим исторически преглед на събитията в Европа по това време. Франция е първата и единствена страна, премахнала монархията чрез революция. Новата републиканска система на практика не съществува, въпреки изготвената от революционерите конституция. Управленският вакуум създава безредици и несигурност. Тук там избухват „бунтове на глада”. Това са условията, в които един млад офицер решава да поема съдбата на Франция в ръцете си.
Най-известният французин де факто е чужденец. Родителите му са дребни благородници, преселили се от Италия в Корсика. През 1768 година Людвиг XV-ти купува острова от Генуа. На следващата година се ражда Наполеон. Той е второто от всички осем деца на Шарл и Летиция Бонапарт. Семейството говори само италиански. Това е майчиния език на бъдещият френски император. Бащата – Шарл – умира много млад, едва 38 годишен, и красивата вдовица Летиция поема съдбата на семейството в свои ръце. Двата най-големи сина Жозеф и Наполеон заминават за континента. Първият да учи за свещенник, вторият за офицер. Църквата и армията по това време са двете институции, които осигуряват хляба на децата на дребната буржоазия. Въпреки подигравките на неговите съученици за корсиканския акцент, Наполеон учи усилено френски. Неговата упоритост е забелязана от учителите, и те го насърчават да продължи образованието си. Дисциплиниран и ученолюбив, младият корсиканец е отличник по математика. Най-много го влече геометрията. По-късно, той дори става автор на една теорема, която носи неговото име – „Триъгълника на Наполеон”. През 1785 година Бонапарт приключва военното си образование с чин лейтенант и специалност артилерист. През това време обстановката в страната непрекъснато се влошава. Управлението на краля Людвиг XVI-ти е слабо и населението изнемогва. След като участва в потушаването на първите размирици, младият офицер се колебае. Научил, че руската царица Екатерина Велика набира офицери, той ѝ изпраща своята кандидатура. В Москва обаче са научили за антимонархическите изяви на Бонапарт и отговарят отрицателно. В Париж обстановката става все по-напрегната. По улиците на града избухват безредици. В парламента, за разлика от провинцията, привърженици и противници на монархията се бият с голи ръце. Малко преди да загуби главата си на гилотината, Людвиг XVI-ти подписва последна заповед за повишение на офицер. Това е заповедта за произвеждане на Наполеон в чин на капитан. Обградена от монархии, Франция е гледана с лошо око от съседните страни. Аристократите от чужбина са загрижени не само за френските си братовчеди, а много повече за собственото си оцеляване. Техните армии са струпани по границите на Франция. Англичаните дори са стъпили на средиземноморския бряг.Тяхната флота е на котва в Тулон. Френската армия, ръководена от някакъв престарял генерал търпи поражение след поражение. На негово място е назначен Бонапарт. Когато младият офицер с орлов поглед поема командването на артилерията, разположена по хълмовете на града, малцина са тези които вярват в успеха му. Четири месеца трае битката за средиземноморското пристанище. Наполеон е на първа линия рамо до рамо с войниците. Те го наричат „l’homme sans peur” (човекът без страх). Математическите познания на Наполеон играят решаваща роля в точността на попаденията на снарядите. Декември 1793 година англичаните капитулират. Младият капитан е произведен в генерал на бригада. Той е само 24 годишен. Тулон се превръща в трамплин за по-нататъшната кариера на Бонапарт. Във френското общество, изстрадало от безредици и заплашено от външни врагове, започва да се говори за „човекът спасител” .
В центъра на Париж гилотината работи подобно на шивашка машина. Главите на аристократите падат като репички в коша на революционерите. Никой не е в състояние да спре лавината от смъртни присъди, издавани от Революционият комитет. След благородниците идва ред и на архитектите на републиканската идея. Робеспиер и Дантон също остават без глави. Зрелището с каруците на осъдените на смърт се следи от хиляди парижани. В парламента борбата между якобинци и жирондисти няма край. В същото време в крайните квартали въоръжени самозванци грабят, изнасилват и убиват. Монахристите с помощ от чужбина се опитват да оглавят недоволството. По улиците на Париж се издигат барикади. Въоръжени и добре организирани, няколко хиляди от тях обсаждат парламента. Във възникналия хаос, народните представители поверяват защитата на столицата на победителят от Тулон. Бонапарт разпределя стотина оръдия на възлови места и при първата атака на бунтовниците открива огън. Сражението трае няколко безкрайни часа. Жертви има и от двете страни. Убитите и ранените са около 500, но победителят се казва Наполеон Бонапарт. На другия ден той е произведен в главнокомандващ вътрешните войски на Републиката. Възхищението, с което парижани се отблагодаряват на младия офицер, не се харесва на всички. Възходящата слава на Бонапарт хвърля сянка върху зараждащите се институции и хората, които ги оглавяват. За да се отърват от него, те го назназначават главнокомандващ на „Армията за Италия”. Тя е разположена на югоизточната граница на Франция. По това време „Ботуша” е под австрийска окупация и въоръжените сблъсъци са често явление. Наполеон е посрещнат от войниците с неприязън. Външният му вид не буди възторг. Блед, с хлътнали бузи и коси до раменете, новият главнокомандващ армията е коренно различен от другите генерали. Всички те са стройни и представителни левенти. В салони за балове сигурно са жънели успехи, но на бойното поле не са оставили следи. Наполеон не обръща внимание на хладното посрещане. Неговото внимание привличат пробитите обувки на войниците и кльощавите коне, останали без фураж. Лесно открива, че интендантството, снабдяващо бойците, е корумпирано. Дажбите са четири пъти по-малки от другаде и войниците си дояждат с кестени. Новият командващ армия уволнява, сменя и изисква от Париж бързо подобряване на материалната база на войската. Погледът на подчинените към него коренно се променя, но не само заради храната и обувките. Бъдещият император съзнава, че Франция не може да плати дължимото на войниците. Той открито ги призовава да си платят сами. „Вие сте пред най-богатата част на света – казва той, като ги повежда към Ломбардия – вземете сами това, което ви се полага!” Бонапарт не е изключение. Подобна е практиката на всички завоеватели, включително и на тези които са нахлували във Франция. В продължение на една година „Армията за Италия”, под командването на Бонапарт, постига седем убедителни победи, които принуждават Австрия да отстъпи почти всички окупирани територии от Пиемонт до Тоскана. По този начин Наполеон основава обединението на Италия. Двете победи – в Тулон над англичаните и в Италия над автрийците – издигат образа на Бонапарт в очите на обществото като човекът, способен да въдвори мир и ред в държавата. Ореолът на „спасителя” на революцията преминава лесно в образа на „спасителя” на нацията. Разпределил няколко армейски корпуса в Париж и околностите му, Бонапарт се самопроизвежда „Първи Консул” и фактически поема цялата власт в ръцете си.
Едно от най-посещаваните места в света е Лувъра. Десет милиона туристи, студенти и ученици се наслаждават на статуи, саркофази и картини, представляващи различни цивилизации. Разположен на брега на Сена в центъра на Париж, бившият кралски дворец, превърнат в музей, първоначално е носил името на своя основател – Наполеон I-ви. Цяло едно крило на Лувъра е посветено на Египет. Спорът около въпроса дали Бонапарт е плячкосал Пирамидите или е съхранил каквото е могъл от това световно наследство няма никога да свърши. Бонапарт нищо не е взел за себе си, нито за близките си. „Плячкосаните” богатства е предоставил на френската държава и впоследствие на целия свят. Благодарение на него, всеки който пожелае, може да посети Лувъра и да се запознае с египетската цивилизация без да рискува живота си. Заедно с войниците, в експедицията взимат участие 167 научни работници: археолози, ботаници и историци. От тогава се ражда и нова наука, известна под името Египтология. Споделял е често пред близки хора, че най-голямото му желание е историята да запомни, че той също е минал през местата, където са били Александър Велики и Цезар. Няма никакво съмнение, че по отношение на военната стратегия, Бонапарт е под влиянието на най-известният „македонец”. Дори в поведението си на бойното поле той има много общо с него. Александър е вярвал, че е безсмъртен. Бонапарт със сигурност е бил убеден, че е неуязвим, защото винаги е бил в първите редици на сражението. Именно тази смелост и себеотрицание обясняват магнетизма на войниците към него. Може би този пример е създал поговорката за двата вида командири. Първите са тези, които зовът войниците със: „Напред момчета!” Другия вид повеждат бойците със призива: „Следвайте ме!” Бонапарт е без съмнение от втората група.
В края на 1804 година Бонапарт се провъзгласява за император, като предварително се обръща към избирателите с референдум. Три милиона отговарят с „ДА” и два милиона и шест стотин хиляди – с „НЕ”. Предполага се, че по този начин властолюбивият офицер се стреми към някакъв вид равнопоставеност със заобикалящите го монархии, които без изключение са управлявани от императори.
Самото коронясване в парижката Света Богородица буди недоумение и присмех. Завит с копринена мантия, обут в бродирани търлъци и цезарска корона на главата, най-известният войник в Европа е непознаваем за другарите си по оръжие. На забележки относно театралната постановка, той отговаря: „Нали все пак трябва да даваме работа и на художниците…”
Една от седемте парижки гари се казва Аустерлиц. Това е бившето име на малко чешко градче близко до Бърно. През есента на 1805 година на това място Наполеон постига най-голямата си военна победа. Тази поредна битка срещу коалицията на Англия, Австрия и Русия започва на 7 октомври. „Великата армия” е значително по-малобройна от противника. Тя е съставена от военни части, които идват от Ламанша, Щутгарт и южна Франция. Наполеон е начело на сто хиляди войници, разпределени между кавалерия, пехота и артилерия. Предвидлив, Бонапарт изпраща разузнавачи, които проучват топографията на терена. Най-силното му качество е бързината, с която действа. Неговите противници в повечето случаи са изненадани. На 14 октомври той превзема Виена и спи в замъка Шьонбрун. Австрийският император се е оттеглил на изток. Към неговата армия са се присъединили казаците на генерал Кутузов. Когато Наполеон научава, че руския цар Александър ще вземе участие във военните действия, той изпраща адютанта си, генерал Савари, със специално приветствие за руския монарх. Александър I-ви отговаря на приветствието чрез принца Долгоруки. Битката на „Трите Императора” започва на 28 ноември в 9 часа сутринта. Развитието ѝ се изучава във всички военни училища. Наполеон привлича противниците си, като се преструва, че отстъпва. Кавалерията на Кутузов и част от австрийците хукват след изтеглящите се французи и оголват хълмовете, на които са останали другите войници. Това позволява на френската кавалерия да пробие лесно вражеските редици и да унищожи голяма част от противниците си.
На 2 декември битката приключва с победа на Наполеон. Един час преди края, цар Александър и неговата свита бягат от бойното поле. Френският император забранява на своите войници да преследват руския цар. Загубите на австро-руснаците са: 15000 убити, 20000 военнопленници и 180 оръдия. Французите дават 1537 жертви, от които 109 офицери. Наполеон поздравлява войниците си с пламенна реч, която свършва с думите: „Когато всеки от вас каже „аз участвах в битката при Аустерлиц“, ще чуе около себе си „този е истински мъжага!” Въпреки жестокостта на сраженията, цар Александър I-ви остава в съзнанието на Бонапарт като владел от класа. Двете армии се сблъскват повторно при Фриендлад. Маршал Кутузов губи битката отново. 25000 руски войници загиват под ударите на „великата армия”. Тази победа е предвестник на нов ред в Европа. На 27 юни 1807 година е организирана тържествена среща между двамата императори недалече от Кьонингсберг/Калининград. Наполеон пристига първи.
Когато вижда цар Александър, той разтваря широко обятията си и двамата се прегръщат най-радушно. Бонапарт е готов на отстъпки. Най-важно за него е изолацията на Англия. Желанието му за възраждане на Полша може да почака. За Русия най-важни са Дарданелите и царят се нуждае от съюз с Франция ,за да изтласка Отоманската империя от Европа. Двамата изпиват няколко чаши шампанско и Наполеон пише на Жозефина: „Срещнах императора Александър I-ви и съм изключително доволен. Той е млад и красив владетел! Много по-духовит, отколкото можеш да си представиш.” Тази среща е с продължение. Наполеон се е провъзгласил за император и е основал династия. Съпругата му Жозефина обаче не може да му даде престолонаследник. Времето минава и Бонапарт започва да губи търпение. Един ден той така бързо се развежда, както се е и оженил. Папата и 13 кардинала не признават решението му, но Бонапарт не им обръща внимание. Руският цар има сестра – 18 годишната Анна Павловна. Женитба с нея означава съюз между двете най-силни империи. Световното господство е мечтата на Александър Македонски. Ако Франция и Русия се споразумеят, тази цел може да се реализира. От Париж тръгват пратеници да искат ръката на младата принцеса. Докато Наполеон гази калта рамо до рамо с войниците си по бойните полета на Европа, зад гърба му се водят междукланови войни, разпалват се интриги. Наполеон уволнява виновниците, но не ги разстрелва. Фатална грешка от негова страна. Уволненият министър на външните работи Талейранд е получил аванс от 400 000 франка от австрийският Крал Франц I-ви и вече работи за интересите на Виена. Той е човекът, който пуска слухове в руския царски двор, че Наполеон е стар и болен. В резултат на неговата подривна дейност, родителите на принцесата отказват предложението на Бонапарт за женитба. Талейранд веднага поднася на френският Император 19-сет годишната Мария Луиза – дъщеря на австрийския император Фрац I-ви. Наследникът се ражда на 20 март 1811 година. Френското общество не ликува. Войните са изтощили страната. Икономическата криза, следствие на жертваната по бойните полета работната ръка, е повсеместна. Французите предчувстват, че щастливата звезда, която е осветявала пътя на Наполеон, вече е загаснала.
Във Франция малцина са тези, които знаят, че „Березина” е река в Русия. Тази дума в говоримия френски замества често думата катастрофа. Тя символизира провал. На 26 ноември 1812 година „великата армия” отстъпвайки от Москва, стига до реката „Березина” в околностите на град Борисов. По следите ѝ са 3 руски армии начело с маршал Кутузов. Температурата е -38 градуса. Французите чупят леда и строят панически понтони. Когато конниците тръгват по тях, мостовете рухват под тежеста на минаващите. 45 хиляди войници остават в ледената вода на Березина и в околностите ѝ. Наполеон е невредим, но безпомощен. С последни сили се опитва да заблуди преследващите го казаци, като прави завой встрани от Париж. Този път маневрата не успява. Александър I-ви влиза триумфално във френската столица на 31 март 1814 година. Наполеон е сам в замъка Фонтенбло. Подписва своята абдикация и заминава по принуда на остров Елба. Коалиционните сили Русия, Англия и Прусия му дават за ползване до живот малкия средиземноморски остров с годишна рента от 2 милиона франка. 16 хилядна армия пази бившия император. Наполеон става рано, обикаля острова на кон и пише спомените си. Новоинсталираният на трона на Франция Людвиг XVIII-ти обаче не плаща рентата и наличните пари се изчерпват. Австрия отказва на Мария Луиза да посети съпруга си. На континента положението се влошава. Старата аристокрация се завръща от изгнание и намира именията си разграбени от революционерите. В армията настъпват драстични съкращения. Броят на безработните войници и офицери застрашително расте. В същото време, победителите обсъждат разпадането на френската империя. Хората съжаляват за времето, през което държавата е била управлявана от Бонапарт. Талейранд продължава предателската си дейност. Той плаши новия монарх Людвиг XVIII-ти с Наполеон и му подсказва, че „заточеникът” трябва да бъде пратен по-далеч. Името на бъдещия затвор дори е произнесено – остров „Света Елена” в Атлантическия океан. Наполеон не остава глух на многобройните призиви за завръщане. Една вечер през февруари 1815 годинина, бившият император се качва на единствения кораб, който е на негово разположение. Хиляда и двеста войници от най-близкото му обкръжение тръгват с него. Първоначално политическите намерения на Бонапарт изключват всякакви военни действия. Рентата не му се изплаща и е разделен от семейството си. При тези условия Бонапарт иска да уреди семейното си положение както и финансовото състояние. Ако му позволят, готов е да вземе участие в преговорите за установяване на траен мир в Европа. По пътя към Париж обаче тълпи от селяни го посрещат като освободител. Революцията им е дала свободата и те не желаят да бъдат отново закрепостени. Военни поделения, разположени в провинцията, вместо да го арестуват, се присъединяват към него. По този начин, без нито един изстрел Наполеон влиза в Париж. Часове преди него Людвиг XVIII-ти, със семейството си бяга в Белгия. Бонапарт пише на своя тъст Франц I-ви, че очаква съпругата си Мария Луиза, както и малкия си син. Австрийският император не отговоря и за всички става ясно, че европейската коалиция се готви за война срещу Наполеон. Решителната битка се развива на Ватерлоо близко до Брюксел, на 18 юни 1815 година. Бонапарт е начело на 70 хилядна армия. Срещу него са 70 хиляди англичани начело с Уилингтон. Времето е лошо. Проливен дъжд е напоил земята и калта пречи на оръдията да маневрират. Въпреки това Наполеон взима надмощие, англичаните отстъпват, но не са разбити. В тила на „великата армия” има резервни войски под командването на Маршал дьо Груши. Когато Бонапарт научава, че 100 хиляди прусаци идват от изток, начело с генерал Блушер, той праща заповед на дьо Груши да се включи във военните действия. Призивът му остава без отговор. По-късно става ясно, че резервната армия е заминала умишлено в друга посока. Прусаците се сливат с англичаните и пред огромното им числено превъзходство, Наполеон прекратява боя. Двадесет и пет хиляди са убитите от двата лагера. 65 хиляди са ранените. Сражението става безсмислено. Предателството на Маршал дьо Груши решава окончателно съдбата на Наполеон. Може би поради този печален факт, целия свят познава името на „победеният на Ватерлоо” и почти никой не знае името на победителя. Дьо Груши не е последният предател. В Париж го чака друг. Бившият министър на полицията Фуше, който е платен от англичаните, предупреждава Бонапарт, че главнокомандващият пруската армия, генерал Блушер ще го разстреля, ако го залови. Фуше има план за спасение на императора. На атлантическия бряг, в пристанището Рошфор две американски фрегати чакат Бонапарт, за да го закарат в Америка. Заедно с най-близкото си обкръжение, Наполеон потегля към приятелските кораби. Веднъж на място, той разбира със закъснение, че Фуше го е вкарал в капан. Вместо американски фрегати в Рошфорт го чака английската флота. Бонапарт се опитва да преговаря. Без успех. На 15 юли той облича бойната униформа, слага позната на всички шапка и препасва сабята си. След като поздравлява последната рота войници останали с него, той тръгва към към анличаните. По пътя един френски офицер го настига с въпроса:
– Ваше височество, желаете ли да Ви придружа?
– Не благодаря – отговаря Наполеон – не бих искал някой да помисли, че Франция ме е предала!
Има хора, които сравняват Наполеон с Хитлер. Освен провала им в руската експедиция, те нямат нищо общо. Освен завоевател, Бонапарт е законодател и администратор. За Франция той е вторият от тримата гиганти, върху които почива френската нация. Другите двама са Людвиг XIV-ти и генерал де Гол. Наполеон е мостът между двамата. Между средновековието и съвременноста. Образованието според него е от първостепенно значение. Като такова то е задължение на държавата. Наполеон е този, който въвежда матурата. Защитник на принципите на революцията той противопоставя заслугата на приемствеността. Социалното издигане на гражданина трябва да почива върху неговите лични качества, не на наследството му. Висшите училища, които Наполеон създава, са предназначени за произвеждане на нов елит. Конкурсите за влизане в тях са безпощадни, защото този вид образование се заплаща от държавата. Всички френски министри и президенти са минали през тях. Орденът на „Почетния легион”, който той създава, не е само за военни. Това републиканско отличие е предназначено за постижения в различни области: наука, изкуство, обществен живот и др. Наполеон обединява френската нация по административен път. Централизацията, която той въдворява, премахва границите между феодалните владения на аристокрацията. В различните провинции се говорят различни езици: бретонски, фламандски, каталунски и др. Според Наполеон езикът е съществен инструмент за обединение. По негова заповед след като нацията е една, езикът също е един. Наполеон разделя властите, като отстранява доминиращата роля на църквата. Въвежда избирателната система на местно ниво. Кметове и общински съветници се излъчват чрез избори. Наполеон издава поредица от кодекси, които гаратират отношенията между гражданите и държавата: Граждански кодекс, Избирателен кодекс и Наказателен кодекс. Сравнително опреснени, те са валидни до днес. Ролята на Наполеон като градоначалник също оставя следи. Не само парижките булеварди, водоснабдяването и канализацията на града започват по негово време. В стремежа си да имитира Цезар и столицата на империята Рим, Наполеон започва строежите на двете Триумфални арки, на Мадлената и на колоната Вандом.
Наполеон умира в заточение на острова „Света Елена”на 46-годишна възраст. Както при всички велики мъже, напуснали живота преждевременно, различни слухове витаят около неговата смърт. Тленните останки на Наполеон почиват завинаги в замъка „Инвалидите” в центъра на Париж. Има дни, в които мнозинството от посетители са туристи от Англия, Германия и Русия.
Божидар Чеков
Париж, август 2016г.
Зареждане ...
Вашият коментар