Не съм адвокат на Слави Трифонов. Свободен българин съм, живеещ едновременно в чужбина и в България. Избягвам да гледам предаванията му. Не са по моя вкус. Между въпросите за референдума има такива, които са за отхвърляне, но има и такива които не са. Проблемът обаче е друг. Истински избори в родината никога не е имало. Предстоят нови, които изглеждат изляти в 26 годишната матрица на пост комунизма. В последния момент от шапката на системата ще излезе някой нов Иван Маразов за да загуби достойно срещу кандидата на ГЕРБ. Това е костюмът, шит с бели конци, на управляващия политически елит. Обществото го предчувства и върви към изборния ден с нихилизма на добиче по пътя към кланницата. Политическата му електрокардиограма е равна като писта на летище. Изведнъж се появява Слави Трифонов в ролята на нов Жорж Ганчев. Смях и сълзи в средите на „интелектуалците“. Човекът има трески за дялане. Изразява се не дотам убедително. Наистина няма право да говори от името на „народа“ като цяло. Но все пак е част от него и разполага с потенциал, който не е за подценяване. Какво предлагат тези, които го критикуват? Имат ли някаква програма или предложение? Не. Те са част от плоската електрокардиограма, с тази разлика, че имат време за интернетна ирония. Ако го дисквалифицират, всичко продължава по старому. Стабилно и сигурно затъване в икономическото тресавище, наречено България.
Божидар Чеков
Да скалпираме ли Слави?!
Posted in: Дискусия, Изявления, Информация, Отворено писмо
– 29.07.2016
Вашият коментар