Огън срещу помията

От 48 години живея във Франция. Като „беглец“ от „диктатурата на пролетариата“ най-силно впечатление ми направи задължителното противоречие на мненията, преди всякакъв окончателния избор. „Не съм съгласен с Вас, но ще се боря до смърт за правото Ви да се изявите свободно“, е убеждение което споделят всички френски граждани. Това е причината която ме накара да се изправя срещу помията сипеща се върху генерал Радев.
След смърта на Франсоа Митеран стана ясно, че на метри от неговото бюро в президентския дворец е живяла любовницата му, заедно с извънбрачната му дъщеря. Всички медии са знаели този факт. Четиринадесет години нито един журналист не повдигна юргана на семейството на Президента. За французите и за целия Свят ролята на Митеран в обединението на Германия и укрепването на ЕС са много по-важни от всичко останало.
Френското общество долавяше, че Жак Ширак кръшка. След приключване на мандата му, той бе подведен под съд за корупция. Женен за една от най-богатите собственички на земя, това обвинение не изглеждаше убедително. Оказа се, че Ширак е назначавал на „топли местенца“, в различни държавни институции жените, с които е преживявал приятни часове. Никой не забрави, че Жак Ширак е политикът, който се изправи срещу американската агресия в Ирак. Именно той първи заяви, че „оръжията за масово унищожение“ са пълна измислица и предупреди за последствията от дестабилизация на арабския Свят. В един момент, френското общество се изправи като един срещу съдебната система и магистратите бяха принудени да осъдят стария Президент само условно.
Франсоа Оланд бе сниман на моторетка, как прескача нощно време в квартирата на любовницата си. „Скандала“ трая от ден до пладне и заглъхна. До следващите президентски избори остава по-малко от година. Нападките срещу френският Президент валят от всякъде. Упрекван е за колебливите му и грешни решения. Никой не си спомня за „моторетката“.
Не съм чувал никога за генерал Радев. Не съм чел нищо от него. Противник съм бил на неговата партия, наложила с насилие една несправедлива система, лишила българското общество от правото да мисли по различен начин. Именно поради това считам, че помията която се изсипва върху него е следствие на тоталитарната система, довела България до настоящата политическа безизходица.