Португалецът Антонио Гутереш бе избран благодарение на въздържателската позиция на Русия. Путин и Лавров прецениха, че си имат достатъчно други грижи и решиха да прекратят играта на „прескочи кобила“ в ООН. Отнесоха са с привидно безразличие към появата на Кристалина и не показаха с нищо, че предпочитат Бокова. Ръководени от външнополитически интереси, руснаците не извадиха червен картон на португалеца и той бе изненадващо бързо избран. В противен случай, Бокова щеше да продължи борбата и запазваше всички шансове за победа. Разликата между Гутереш и Бокова в очите на членовете на Съвета за сигурност беше и влиянието на техните страни. В това отношение „зестрата“ на португалеца се оказа много по-богата от тази на българката. Бивша колониална сила, Португалия пазеше, благодарение на португалския език, влиянието си в Южна Америка, Африка и Азия. В това отношение България не разполагаше с никакво влияние. Дори и в съседна Македония.
Зад кандидатурата на Бокова стоеше непоколебимо Франция и пазеше тилът на българката, показвайки червен картон на всеки кандидат от Източна Европа, понеже правилника изискваше Генералният секретар да дойде от изток. Развитието на битката опроверга всички упреци към Ирина Бокова, че е „Троянския кон“ на Путин.
В самата Франция, българи с мозъци подквасени с иван-костовите лозунги „Който не скача е ченге“, бълваха анатеми срещу подкрепата на Париж. Двойката „Оланд-Бокова“ била на ляво, следователно обречена на провал. Тези хора, в повечето случаи със стипендии, платени от залъка на френските данъкоплатци, са истински коне с капаци. Те изобщо не са разбрали, че когато става дума за външна политика, французите не се делят на „сини и червени“. Те изхождат само и единствено от грижата за националните си интереси. На погребението на Шимон Перес в Израел например, в правителствения самолет на Франция пътуваха един до друг настоящият президент Франсоа Оланд и бившият Никола Саркози. Третият VIP гостенин беше българският кандидат за гл. секретар на ООН – Ирина Бокова. С подкрепата на българката, Франция даде пример за тежеста на дадената дума на една велика сила по отношение на външната си политика.
Божидар Чеков
Comments
comments
Зареждане ...
А на мен, г-н Чеков, ми е много странно как човек като Вас- избягал от комунистическия режим и като потърпевш от него, подкрепя така страстно наследниците на същите тези, от които бяга и които са тормозили близките му. Малко звучи като Стокхолмски синдром, ще ме извинявате.