Той предшества промените през 1989 година. Основоположникът му е Александър Лилов. В ЦК на БКП неговото крило победи групата на Андрей Луканов в изготвянето на „новата“ конституция. Привържениците на Лилов, въоръжени с депутатски мандати, се сплотиха около идеята за бетониране във властта. Те бяха значително по-простовати от полиглота Луканов, уважаван от Москва и Париж.
Една по една, хората на Лилов отстраниха всички евентуални заплахи, които биха могли да бъдат кандидати за президентската институция, извън техните редици. Две личности им пречеха да спят. Първата беше Луканов, втората Симеон II. За да отстранят завинаги Андрей Карлович, те вписаха условието за месторождението на кандидат президента. Понеже Луканов бе роден в Русия, бъдещето му бе отрязано от мразещите го до смърт съпартийци. Някои от тях със сигурност са в течение на обстоятелствата около по-късната му физическа ликвидация.
Сакскобургготски на свой ред бе отстранен с условието за 5 годишно пребиваване в страната. Така България осъмна с претенциозна „демократична“ измислица, наречена „Парламентарна република“ или с парламент с неограничена власт, в сравнение с другите напреднали демокрации. Разполагайки с /предпазни/ квоти във ВСС, ЦИК и СЕМ, депутатите нямат коректив. Ролята на президента е сведена до минимум за да не пречи, а сенат изобщо няма.
Неограничената власт обаче е като неограниченото пиене. То води до главозавайване и болезнено изтрезняване. Бойко Борисов изобщо не беше длъжен да дава оставка. Никой не я изискваше и нямаше право да го прави. От момчешки келешлък министър председателят си постави ултиматум сам на себе си и нахапа собствената си въдица.
Всяко зло за добро! Благодарение на бойковото „аутодафе“ се заговори за промени в конституцията и Велико народно събрание. Неизбежно е!
Божидар Чеков
16 ноември 2016г.
Зареждане ...
Вашият коментар