Светлината от мощите на свети Климент Охридски

Гърците не правят никога нищо случайно. Присъствието им в София и безценния подарък – мощите на Свети Климент, по случай 1100 години от неговото успение, са силен политически жест. Ученикът на светите братя Кирил и Методий е реалният сътворител на кирилицата и основоположник на православната общославянска цивилизация.

В Гърция няма разделение на властите между църква и държава. Поради многобройните исторически събития, войни и местене на границите, в манастирите на южните ни съседи се съхраняват безценни доказателства за българското присъствие по тези земи. Между тях са костите на Цар Самуил и Паисиевата История.

След разпадането на Византийската империя, а след това и на турската, великите сили налагат огромно разместване на различните по етнос населения. Турците напускат Балканите, а на тяхно място в северна Гърция се заселват гърци от Мала Азия, Египет, Кавказ и другаде. С промяната на границите, в егейска Македония остава няколкостотин хилядно население с български корени, което Атина нарича от години „славофони” или „отоктони”. Първото определение означава, че тези хора са със славянски произход, а второто, че се обитавали егейска Македония преди другите да дойдат там. В продължение на десетки години тези хора са били подложени на насилствена асимилация и погърчване. Говорещите български език са били преследвани, кирилицата – забранена. Въпреки това, благодарение на македонската диаспора пръсната по целия свят и новите средства за комуникация, македонските корени далеч не са изгнили.

България, от края на Втората световна война до днес, загрижена преди всичко за добрите отношения с Гърция, не е проявявала никакъв интерес към „македонците” от северна Гърция, чиито деди са били българи. В тези „предпазливи” отношения между двете съседни държави се намесва с взлом измислената от Тито Република Македония. „Родената” през 1946 г. балканска страна още от самото начало започва да си присвоява най-безскрупулно гръцка и българска история. В местния български диалект се вкарват сръбски думи и изрази, за да стане „македонски”. Кирилицата на бългаският епископ Климент Охридски са обявени за „македонски”. Името на републиката и нейното знаме са декларирани претенциозно като продължение на владичеството на Александър Велики. Времето не успокоява с нищо агресивността на Скопие. Притиснати от икономическата безизходица и албанската демография, властите от Вардар все по-открито изявяват претенции към „македонското” население на северна Гърция. Политиката на Скопие постепенно може да се превърне в заплаха за вътрешнополитическия мир на южната ни съседка. В същото време България, членка на ЕС и НАТО, няма никакви териториални претенции. София от години показва добронамереност към потомците на страната, които са ни дали християнската вяра. Отношенията между двете страни се развиват в условия на взаимно уважение. Посрещайки гръцката делегация, българският патриарх Неофит нарече свещениците от съседна Гърция – „братя”. Много е възможно черепът на Свети Климент, който митрополитът на Верия – Панталеймон донесе, да отвори нова ера в отношенията между двата народа. Нанизвайки на лъжливия гердан Александър Македонски, Цар Самуил и свети Климент Охридски, властите в Скопие се навряха в задънена улица, от която никой не може да ги извади. Точно този момент избраха гърците, за да дадат рамо на българите в името на историческата истина. Техната изява заслужава най-висока оценка.

Освен сянката на „македонския проблем”, гръцките свещеници виждат и другата голяма опасност на съвремието. Това е ислямската вълна, напираща от юг. Житейските интереси на България и Гърция на няколко фронта се оказват свързани. Двете християнски страни са на първа линия в бурята, която се задава, и тези нови обстоятелства задължават София и Атина да вървят ръка за ръка. Духовниците изпревариха политиците. Това не се случва за първи път!

Признателен, българският патриарх Неофит не случайно цитира Христос в словото си: „По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си!”

София 26 ноември 2016г.

Божидар Чеков

Comments

comments

About bojidar