Като кореспондент на в.Трудово дело, получих заповед да посетя наказателната рота в с.Чернево, на 35км от Варна. Това беше ДИСЦИПА – затвора на трудоваците, пратени там от военен съд. Момчетата работеха в една кариера за камъни, при нечовешки за труд условия, с мизерна храна. Беше зимата на 1967 година. Температурата варираше между -10 и -15 градуса. Черно море беше започнало да замръзва. Доставките на камъните от кариерата служеха за строежа на курорта Албена. Моята задача беше да направя хвалебствена дописка за един от затворените там трудоваци. Той беше изобретил грейка, която позволяваше на бормашините да дълбаят скалата дори при тези ниски температури. Дупките бяха необходими за поставяне на динамит. На открито, разговорът ни не се състоя, защото бузите ни вкочанясаха от вятъра. Влязохме в спалното помещение. Там бумтеше един варел, върху който някой беше сложил кофа със сняг. За какво ви е топения сняг? – попитах. С тази вода се бръснем и се мием – отговори трудовака. Дописката за неговото откритие излезе и аз му пратих един брой от вестника. За топенето на снега – не писах. Снимка също не публикувах. Обектива на фотоапарата бе замръзнал завинаги.
Преди малко погледнах в Гугъл за Чернево. Не пише нищо за затвора на трудоваците. Стефан Цанев може би знае нещо за него?
Леден спомен
Posted in: Без категория
– 11.01.2017
Вашият коментар