Някои хора започват да се оплакват, че след 28г. „демокрация“, все още се говори за комунистическо минало и са прави. Причината е, че тези които говорят най-много, започнаха да го правят след 10-ти ноември. Преди тази дата, не само са си кротували, а са и ползвали благата на системата. Иво Инджевци, Александър Йордановци и Владимир Заревци не спряха да „разобличават“ тоталитаризма, въпреки, че са негов типичен продукт. Те заеха места, които не са тяхни.
Апропо, какво беше реалния български „комунизъм“, ако не „стани да седна“ чрез насилие и доноси? Вярно е, че доста дълго кудкудякат салонните антикомунисти, като кокошки мътещи дървени яйца и започват да дотягат на публиката. Истината обаче не може да бъде нито присвоена, нито изтрита с магическа пръчка, защото е самата история на България. Друга – няма!
Пресолената супа на антикомунизма
Posted in: Без категория
– 11.01.2017
Вашият коментар