Крайно време е да се сложи край на слуховете относно „идеологическата подкваса“ на действията на финансовият покерджия Жорж Сорос. През 1956 година, унгарският народ възстава срещу комунистическия режим. Осем танкови дивизии на Червената армия, нахлуват в Унгария и смачкват в кръв бунтовниците. 160 хиляди унгарци бягат на Запад. 200 хиляди са жертвите. Президентът Имре Наги е обесен. Роденият „унгарец“ Сорос не обелва никъде нито дума по отношение на събитията в родината му. Той е много зает. Завършил в Лондон, Сорос се прехвърля в САЩ и прави първите си стъпки на Wall Sreet, като спекулант със суровини.
1968 година. Нова агресия на Червената армия. Този път срещу Чехословакия. „Пражката пролет“ е смачкана в зародиша си. На 19 януари младежът Ян Палах се самозапалва пред един руски танк. Сорос изобщо не обръща внимание на тези събития. Той е на друга планета. По-право на един остров – офшорна зона. Казва се Кюрасо в Холандските кариби. Там основава седалището на спекулативния „Quantum Fund », далеч от погледа на данъчните власти.
В Полша се организира съпротива срещу комунистическия режим през 1978-80г, под ръководството на синдиката „Солидарност“, начело с Лех Валеса. Генерал Войчек Ярузелски извършва военен преврат и установява свирепа диктатура. Свещеникът на „Солидарност“ – Жерзи Попиелушко е арестуван и бит до смърт в полицията. Тялото му е намерено безжизнено и трудно разпознавемо във Висла. В този момент в обкръжението на генерал Ярузелски се появява финансиста Жорж Сорос и се „сприятелява“ с диктатора. Това което го интересува не са нито корабостроителниците в Гднаск, нито борбата на „Солидарност“. Страната е пред фалит. Изкупуването на държавни дългове, на закъсали икономики, е новата специалност на Сорос. Времето за спекулиране със суровини е забравено. Финансовите пазари са много по-привлекателни за унгаро-американската лисица.
През 1992 година Сорос реализира най-известната си спекулативна акция. Този път срещу една от крепостите на световната финансова система – „Bank of England ». Използва всички позволени и непозволени средста, включително и слухове. Притежателите на английски лири, бързат да се отърват от губещата стойноста си монета. Когато цената удря дъното, Сорос започва да купува. В цялата операция влага 10 милиарда долара, които не само си връща, но и печели чисти 2 милиарда. Тази печалба от 20% е за сметка на английските данъкоплатци. Финансистът се хвали със същата 20% редовна годишна възвръщаемост на „Quntum Fund », която институция разполага днес с капитал от 26 милиарда долара.
Подобен опит Сорос прави и във Франция. За всеобща изненада той купува една от най-големите банки „Société Générale ». Сделката обаче пропада. Уличен в конфликт на интереси, Сорос е осъден да плати 940 хиляди евра.
Русофобията, която спекулантът демонстрира усърдно в последните години е съвсем млада. Тя не почива върху някаква идеология или политическа философия. Съвсем не. Жорж Сорос, като всеки финансов лешояд, пристига в Москва по време на „Перестройката“. Той взима най-активно участие в реформите. През 1987 година, открива клон на „Отворено общество в Москва. Става акционер в „Связинвест“, компанията на руските телефони. Доближава се до Горбачов и започва да „съветва“ Станислас Шаталин, отговорен за икономическите промени. Благодарение на унгаро-американеца се обнародва плана „Шаталин“, който оповестява въвеждането в Русия на пазарна икономика за 500 дни. Провалът е пълен. Приватизацията на държавните предприятия не дава очакваните резултати. Десетки заводи фалират.
Хиляди работници остават на улицата и не малка част от тях се преквалифицират в търговия с наркотици, алкохол и проституция. Хиперинфлацията бие рекорди. Министерство на вътрешните работи декларира, че между 1992 и 1998 година 76 милиарда долара са изнесени нелегално в чужбина. Световната агенция Fitch от своя страна дава съвсем друга цифра. Според нея изтичането на капитали възлиза на 138 милиарда. Този период е познат под наименованието „Катастройка“, за която според много наблюдатели, финансовата акула Сорос, носи голяма отговорност. В изявите на унгаро-американеца по това време няма и следа от русофобия. В съюз с Тед Търнер собственик на CNN, той предлага да закупи 25% от акциите на руската телевизия NTV и храни надежди за влизане в капитала на Media Most.
По време на опита за преврат срещу Борис Елцин, Сорос се спотайва. Близък до олигарсите Михаил Ходорковски, Владимир Гусински, Борис Березовски и Анатолии Чубай, той се надява до последно да налапа нещо от разпадащата се руска империя. Залакът обаче се оказва по-голям от устата му. В Кремъл се настанява единственият човек, който Сорос не е успял да доближи. С голямо закъснение финансиста „филантроп“ разбира, че Владимир Путин е следял всички негови действия. През 2003 година Михаил Ходорковски е изпратен в Сибир, а компютрите на „Отворено общество“ са изхвърлени на улицата. Жорж Сорос е обявен за заплаха за сигурноста на Русия. Владимир Путин отива още по-далече. Той хвърля анатемата „Жив или мъртъв ще бъдеш заловен!“
Париж януари 2017 г.
Божидар Чеков .
Зареждане ...
Вашият коментар