Има една недодялана директива „Болкенщайн“ от 1996 година. Тя позволява командироването на работници по територията на тогавашна Европа. Много преди източноевропейците да хукнат към Франция, Германия, Англия и другаде. Германия първа се възползва от мъглата на директивата и срещу 500-600 евро заплата, експлоатира труда на хиляди поляци, румънци и може би българи. Кой с договор, кой без – карай да върви. Цената на земеделските стоки и всички други, използващи количества работна ръка спадна значително и германският износ се увеличи значително. Французите, чиято минимална заплата беше около 1200 евра, надигнаха вой за нелоаялна конкуренция и наложиха на Меркел изравняване на минималната работна заплата. Днес в двете страни тя е около 1400-1500 евра бруто. Между другото хиляди работници от Изток редовно се оказваха на улицата, без обещетение, застраховки за здраве или за пенсия. Всички те бяха наемани от фирми фантоми които изчезваха, без да изпълняват задълженията си. В повечето случаи това бяха румънски или полски фирми. Стана ясно, че съчетанието между „командированите“ работници и мафиотски работодатели внася неописуема безредица в добре подредените и структурирани западни икономики. От друга страна, работодателите които не фалираха, а действаха горе-долу по директивата, не внасяха застраховките на място, а някъде на Изток, приспадаха пътните и дневните разходи на работниците от техните заплати, не спазваха задължителната седмична почивка, нито ограничения работен ден. Източноевропейците не ползват 13-та заплата, нито новогодишни бонуси. По този начин трудът на „командированите“ ставаше много по-евтин и те печелеха поръчки за сметка на местните фирми. Фалитите зачестиха и реакцията на обществото не закъсня. Във Франция, Холандия, Австрия дори във Финландия крайната десница надигна застрашително глава. Какво лошо има, ако условията на труд на българските шофоьори, медицински работници или тези които са на полето, бъдат изравнени с френските? Те щели да изгубят работата си?! Пълна дезинформация! Франция страда от недостиг на шофьори, медицински и селскостопански работници. Нуждата е огромна! Във Франция няма разлика между френски работник и български. Фирмите, които докарват българските работници много държат на различното законодателство съществуващо между двете страни. Не е опастността приравняването на заплатите, удръжките и условията на труд. Опастността е евентуалната „зараза“, която може да дойде от българите работещи на Запад и получаващи равнопоставени с французите доходи. Тогава социалният „бумеранг“ може да принуди чуждите фирми, работещи в България, също да вдигнат заплатите. Къде точно и в какво се състои заплахата? Следствие на достойно платения труд, може да лъсне унизителната феодална българска система, бездействието на синдикатите и некадърността на управляващите!
Божидар Чеков
Дезинформацията за борбата на Макрон!
Зареждане ...
Вашият коментар