Ако бляновете на борците за независимост от Барселона се реализират, това означава, че Каталуния напуска ЕС подобно на Брексит.
Всички големи държави в миналото са били империи. Като се започне от Рим и Константинопол и се стигне до Париж, Берлин и Мадрид. Различните династии са разменяли територии по време на бракове, или следствие на войни.
Десетки княжества, херцогства, графства и провинции са се озовавали от една или друга страна на границата. Последната грижа на завоевателите е бил етническият състав или езикът на местното население.
Наполеон първи издига „нацията“ като цел и премахва потомственото предаване на властта между аристократите. Въвежда избори и вписва в конституцията френския език, гръбнак на зараждащата се френска нация. Гарибалди и Бисмарк следват неговия пример. Испания, въпреки световното си излъчване и многобройни владения, не е имала държавници, които да поставят обединението за първа цел.
Каталуния се появява като княжество от XII век. През повечето време е била част от испанската корона, но за кратко и френска провинция. Много е възможно спокойствието, което цари във френска Каталуния, да е приспало бдителността на Мадрид пред центробежните стремежи на Барселона.
По отношение на „местната специфичност“ испанската конституция е една от най-толерантните в света. Единствено по време на франкистката диктатура „каталунската“ идентичност на местното население е потъпкана. През 1979 година Каталуния получава автономия, а след 1985 година други 14 региона се сдобиват със статут на автономни области.
В Барселона и в целия регион каталунският е официален език. По този начин най-говоримият език в света – испанския, в Каталуния е факултативен, както са английският, френският или немският езици!
Какво точно искат борците за „независимост“ от Барселона, след като разполагат с автономия, парламент, развита икономика и собствен език? Нови граници? Митници? Армия? Валута? Ако тези техни блянове се реализират, това означава, че напускат Европа, подобно на Великобритания.
Самоопределението е принцип, но Каталуния не е била Империя, нейното излъчване далеч не е „световно“. Националистите се позовават на факта, че регионът им е най-богатият в Испания и реализира 20% от БВП на страната. По същата логика, френският регион Рон-Алп, немският Баде-Вюртемберг и италианската Ломбардия, могат да си вдигнат знамената и да поискат референдуми за независимост, защото не желаят да делят парите с по-бедните?
На какво се дължи тяхното завидно развитие обаче? Преди всичко на европейските пари, европейските пазари и работници. Това е същността на европейската общност. Един за всички и всички за един! Реализацията не е съвършена. Много са треските за дялане, но контурите ги има и основните играчи няма да допуснат от една бримка да се разплете целия чорап.
По строежите на Коста Брава работят хиляди българи. В заводите около Барселона има испанци от всички краища на страната. Смесените бракове са често явление. В една „независима“ каталунска държава, децата с какви паспорти ще пътуват? Водачите на противниците на Мадрид избягват тези въпроси и си затварят очите пред опашките, извиващи се пред банкоматите.
Две от най-големите банки вече напуснаха Барселона. Други се готвят да ги последват. Голяма част от „чужденците“ също стягат куфарите. Ако за нещастие заводите „Рено“ и „Фолксваген“ също се оттеглят, Каталуния ще заприлича на Сицилия – чудесно място за плаж. Такава каквото беше по времето на Франко.
Божидар Чеков, Париж
Статията е публикувана в Plovdiv Time
Зареждане ...
Вашият коментар