Безгрижното консумиране на суровини, вода и топлина може да превърне с времето планетата в парник, а парникът в ковчег.
От 6 до 17 ноември в Бон бе проведена поредната конференция, посветена на климатичните промени. Едва ли има човек, който се съмнява в необходимостта от решителни мерки за намаляване на въглеродния диоксид, който комините на заводите изхвърлят в атмосферата.
Организацията на Обединените Нации изчисли, че създаденият от нея „Зелен фонд“ трябва да разполага поне със 100 милиарда долара. За съжаление в касата са постъпили само 2. САЩ, като втори най-голям замърсител на планетата след Китай, си правят оглушки въпреки ураганите, които преминаха през Централна и Северна Америка.
За Доналд Тръмп явно е по-важно изтриването на подписа от всички международни договори на неговия предшественик Барак Обама. Следващата конференция, посветена на замърсяването на атмосферата, ще се проведе в Париж през декември т.г. На нея Съединените щати няма да бъдат поканени.
В основата на съвременните промени стои „искрата“, която неандерталският човек е получил с кремъка. Следват пламъкът и огнището, топлината и комфорта. Дивечът не се яде суров, хората напускат пещерите и строят жилища и гробници. С началото на организирания обществен живот те ползват една суровина, която е лесно достъпна.
Нефтената смола служи за настилка върху покривите на къщите, балсамиране на фараоните и осветява храмовете на будистите. Границите на държавите са еластични. Мирът между различните племена и етноси е временно явление. Победители са тези, които са най-добре въоръжени. Това е „Бронзовата ера“.
Хората са открили топенето и обработването на металите. За него се използва друга лесна за добиване суровина – въглищата. Следват времена, наситени с революционни открития, които променят изцяло живота на хората. През 1679 година французинът Дени Папен изобретява парната машина.
Век и половина по-късно тя е внедрена в локомотивите. Интересът към железопътния транспорт е огромен и хората дори се радват на пушека, който съпътства влаковата композиция. Две суровини – петрол и въглища, доставят в продължение на двеста години огромни печалби на притежателите им.
Заради тях избухват местни и световни военни конфликти. Милиони хора загиват без да променят с нищо влечението към повече комфорт и потребление. Между 1876 и 1886 година, германците Николаус Август Ото и Карл Бенц постигат мечтата на западния елит – леката кола. Първият изобретява двигателя с вътрешно горене. Вторият – автомобила.
В този момент, а и дълго след тях, никой не мисли нито за последиците от замърсяването на въздуха, нито за ограничения ресурс на суровината. През 1819 година, първият параход „Савана“ прекосява Атлантическия океан само за девет дни. Парният му двигател толкова пуши, че корабите които го срещат, сигнализират на брега, че на борда има пожар.
През 1952 година излита първият пътнически самолет. В момента ежедневно 80 000 самолета превозват пътници и туристи. Керосина, който ползват в моторите си, бълва количества въглероден диоксид върху главите ни. Неотдавна се навършиха 60 години от включването в действие на първите атомни централи.
По количество и качество произведената от тях електроенергия е най-чиста, най-екологична и най-евтина. За нещастие Чернобил и Фукушима разколебаха доверието в атомната енергия. С известно закъснение нейните изобретатели признаха, че не са намерили все още начин за рециклиране на радиоактивните отпадъци.
Зад прогреса на транспортните средства, домашния комфорт и хранително-вкусовата промишленост се крият две тенденции. Първата е главозамайващите богатства, които трупат държавите собствениците на суровини, технологии, производители на коли, кораби и самолети.
Между тях и останалите, които не притежават, а само купуват, социалната разлика се превръща в социална граница. Безвизовите режими в Европа например създават илюзията за равнопоставеност. И тук се крие втората тенденция. Всички искат да консумират, да се возят, топлят, ядат и пътуват.
Как да се намалят въглеродният диоксид, ГМО храните, когато броят на потребителите расте и нищо не може да го спре? По света вече има многомилионни градове, в които слънцето рядко се вижда. Езера и реки пресъхват. Циклоните и климатичните бедствия връхлитат без предупреждение.
Белодробни заболявания и всякакви видове алергии не намират лечение. Свръхтеглото на децата се превръща в основна грижа на родителите. Ефектът от антибиотици действа все по-слабо. В същото време изплува някакъв еко-абсолютизъм: „Забрана на колите! Затваряне на атомните централи! От утре ще ядем само био продукти! Започваме да се топлим с вятъра, слънчевата енергия, приливите на океана и ферментирали растения!“
Подобен еко-абсолютизъм е толкова полезен, колкото и вреден. Не за друго, а защото зад него прозират лобита, които използват екологичната заплаха за частни интереси. Достатъчно е да се даде ход на проверената информация, научнообоснованото сравнение и здравия разум.
Например шистовият газ. Дупченето с химикали в пустинята „Невада“ не може да бъде сравнявано с „Добруджа.“ Какво спечели Германия, която под натиска на „Зелените“ затвори атомни централи и произвежда днес 30% от енергията си с въглища?
Производителите на коли също откликнаха на упреците и пуснаха в обръщение електромобили. За рециклирането на батериите обаче не се споменава нищо. От друга страна, произвежданата понастоящем електрическа енергия е недостатъчна за захранването на този вид коли при положение, че броят им нарасне безконтролно.
Каквито и количества възобновяеми източници на енергия да задействат, те не могат за заместят атомните централи. Тяхното участие в общия енергиен пакет е символично, сигурността – нулева, цената за експлоатация – многократно над пазарната. Друга слабост на еко-абсолютизма са кравите. Никой не ги сочи като замърсители на въздуха, въпреки газовете от метан, който изпускат в атмосферата по време на храносмилането.
Наблюдателите сочат, че френските крави например, изпускат същото количество газове колкото 15 милиона леки коли. Замърсяването на въздуха не може да спре единствено с постановления. То зависи от самите нас. Нашето съзнание, дисциплина и начин на живот. Има мерки, които всеки може да приложи без да се лишава от нищо.
Домашна температура над 21 градуса е глезене. Телефонни разговори докато някъде тече вода – също. Има хранителни стоки, които се произвеждат близко до нас. Ако определим един еко-периметър с радиус от 300-400 км и бойкотираме другите, които идват от по-далече, ние ще помогнем на местното производство и ще намалим излъчването на въглероден диоксид.
Относно климатичните промени, констатацията е безапелационна. Най-големият враг на човека е самият човек. Безгрижното консумиране на суровини, вода и топлина може да превърне с времето планетата в парник, а парникът в ковчег.
Статията е публикувана в Plovdiv Time
Божидар Чеков, Париж
Зареждане ...
Вашият коментар