Най-голямото богатство на една държава не са нито нейните полезни изкопаеми, нито климата, а хората, които я обитават.
В условия на глобална икономика, инвестициите се стичат преди всичко към страните с положителен прираст на населението. Единствено увеличаването на броя на гражданите – потребители може да осигури икономически растеж. “Застаряващите” западно европейски държави, следят много внимателно човешкия икономически фактор. Освен специфична вътрешно – политическа социална политика за подсилване на раждаемостта, те поддържат тясна връзка с тези части от населението, които по различни причини са пръснати по света. Гражданските права на живеещите извън националните територии са абсолютно идентични на сънародниците им останали в Родината. Страна като Франция например, с 3% граждани живеещи извън нея предоставя на своята “Диаспора” 12 сенаторски и 11 депутатски места. По този начин, “старата демокрация” в едно и също време “печели” французите пребиваващи “на вън” и чрез тях разпространява културното си и икономическо влияние в чужбина.
В сравнение, България, която с 25% население живееащо извън страната, не осигурява никаква политическа представителност на българите живеещи в чужбина. Още по-лошо, нейната вече остаряла конституция в противоречие с Лисабонския договор, дискриминира “Диаспората”, като я лишава от избирателни права. В същото време, икономическата криза в България се задълбочава. Цените на топлинната и електрическа енергия, хранителните стоки и безработицата растат. Прираста на населението е отрицателен. Раждаемостта – скромна, а смъртността – обезпокояваща. Емигрантската вълна не спира. Междувременно, въпреки мъмренето от Брюксел, законодателната и изпълнителната власт дават признаци на аматьоризъм, незнание и безпомощност. Опозицията се разкъсва в кланови борби. Безкрайната каскада от скандали: шистовия газ, лекарствата, здравната система, бонусите, образованието, правораздаването потвърждават жизненонеобходимата политическа промяна. Стотиците хиляди българи зад граница са един ценен и неизползван ресурс. Те могат да допринесат не за “формалната”, а за реалната евроитеграция на България. Пълноценното зачитане на техните права, може да покаже “пътя за връщане”.
Нищо обаче не може до се промени и подобри с настоящия избирателен закон.
Защо?
Защото промяната трябва да бъде разбрана и подкрепена от обществото. А най-пряката връзка между печелившите идеи и обществото е трибуната на Парламента. На тази трибуна трябва да се появат нови лица, с биографии, доказали своята реализация в развитите западни демокрации.
За тази жизненоважна промяна, за обединение на българите от чужбина и тези останали в Родината, чрез нов избирателен закон, бе създадено Сдружение “ДА”.
София Божидар Чеков
9 март 2012 Председател на Сдружение “ДА” – Демократична Алтернатива
*Прочетете цялата тема – ТУК.
* Пълният текст, може да свалите от – ТУК: СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧНА АЛТЕРНАТИВА – ДА“.
* Официална Фейсбук страница на Сдружение „ДА“ – ТУК.
* За контакт: team@kajeteda.com
Зареждане ...
Подкрепям движението за правата на българските граждани живеещи в чужбина да участват в политическия живот на България. Министерството на Външните работи и нашите посолства не правят достатъчно нашите сънародници живеещи на 1,600 км. разстояние от посолството да имат легитимни документи и еднаголяма част от българите живеещи тук в Кейп Таун дори нямат легитимни документи, а камо ли да говорим за гласуване и избор в Парламента. Системата е много тромава, не реагира на нуждите на живеещите тук. Така ли за 2 години не се намериха средства да се закупи портативен кит за изготвяне на първичната документация по издаване на задгранични паспорти? В настоящия момент ние имаме повече от 300 сънародници живеещи с изтекли паспорти, т.е. нелегално. те не могат да отпътуват от страната сневалиден паспорт, те не могат да си позволят да предприемат пътуване до Посолството за издаване на временен, поради финансови причини и в края на краищата кой губи- съответно ние обикновените хора. Мисля че това е един въпрос който също касае българите в чужбина. С уважение.В. Иванова- Председател на Свободна Християнска О-я „България“ Кейп Таун
И аз подкрепям тая инициатива. Анализът в писмото е точен и безпощаден – България върви по пътя на самоунищожението. Липсата на адекватна политика, която да подкрепя националното самосъзнание и гражданската активност на нашата емиграция и историческата диаспора има съществен принос за това.Половината от проблема е наистина в нашата недорасла и недоносена политическа класа, но част от вината е и в представителите на самата емиграция, които са твърде плахи в отстояването на правата си. Дано този апел на Божидар Чеков има желаното действие, да пробуди и двете страни. Успех!
И аз напълно съм съгласна с Божидар! България трябва да поддържи българите по света, иначе може да изгуби това, което било изнесено от България, за да се опази нашия български род, за да можем от началото и до днес да се наричаме гордо – Българи!Мисля, че тогава много хора ще се замислят за завръщането при Майка –
България.
Всеки българин, където и да се намира, живее в сърцето си със своите близки, със своята Родина. Той може и трябва да дава своя принос за добруването и просперитета на своя народ, на своята страна. Не трябва да оставяме нещата в ръцете на хора, които мислят само за „мене си“ и не ги интересува какво ще стане с другите, със страната, в която живеят. Обединяването на българи, които имат сили и желаят да помогнат за оцеляването ни като нация е повече от необходимо. Нека разнасяме навсякъде Христовата любов и готовност за жертва за милото ни Отечество. Ако не правим друго, то поне нека търсим най-вече това, което служи на всички за мир и взаимно назидание, по думите на св. ап. Павел.
Ние българите в чужбина, не искаме нити една стотинка от държавата България. Ние искаме да участваме в националния живот на страната и да помогнем доколкото можем, за доброто на България, включително на металурзите от Кърджали. Единственото, което ни интересува е добруването на България. България да стане привлекателно място за живеене и да има достойно място в европейското семейство. По тази причина искаме политическо участие чрез народни представители в Народното събрание. Защо? Ами за да се чуе нашата дума. За да почувстват българите в чужбина че са „в един отбор“ заедно с българите в Родината. Как да поискаме помощ от българите в чужбина, съпричастност към проблемите в България, като в посолствата ги подритват като някакви досадници и хора „втора категория“? Ако България желае да мобилизира този огромен политически и финансов потенциал, заключен в 1-2 милиона млади и здрави, работещи българи в чужбина, тя трябва да им даде политическо представителство в Народното събрание. Както прави една Македония, Румъния, Хърватска, Португалия, Испания … и Франция където с Божидар живеем.
Любомир Гаврилов
Публикувано май 19, 2012 at 4:05 PM
Ние българите в чужбина, не искаме нити една стотинка от държавата България. Ние искаме да участваме в националния живот на страната и да помогнем доколкото можем, за доброто на България, включително на металурзите от Кърджали.
Вие, БЪЛГАРИТЕ ОТ ЧУЖБИНА, сте най-важният съставен елемент от унищожаването на държавата България и приватизирането й от бившата най-некадърна част от партийно-стопанската номенклатура и нейните наследници, охранявани от също толкова корумпираните служители на ДС.
Вие, с ВАШИТЕ валутни преводи в страната, осигурявате на всички правителства на прехода, особено на последниоте две, „ФИНАНСОВА СТАБИЛНОСТ“ при огромен „ВЪНШНОТЪРГОВСКИ ДЕФИЦИТ“ – повод за гордост на мутрата-Премиер пред лидерите на европейските държави.
Правителствената мафия държи банките и търговските точки на едро и дребно, енергоизточниците, а унищожава дребното и средно производството, за да няма работни местта тук за младите, които да бъдат изгонени от страната да се скитат по чужди трудови пазари, за да изхранват изпадналите в бедствие свои родители и деца, защото обичат РОДИНАТА СИ!!
Правителствената мафия, една агресивна посредственоет, отгледана и избуяла през тоталитарните години, няма нужда от образовани граждани, от активни творчески личности, защто са нейна непреодолима конкуренция, заплаха за съществуването й.
Положението е изключително тежко, спасението е почти немислимо…