Все още не е късно!

Най-голямото богатство на една държава  не са нито нейните полезни изкопаеми, нито климата, а хората, които я обитават.

В условия на глобална икономика, инвестициите се стичат преди всичко към страните с положителен прираст на населението. Единствено увеличаването на броя на гражданите – потребители може да осигури икономически растеж.  “Застаряващите” западно европейски държави, следят много внимателно човешкия икономически фактор. Освен специфична вътрешно – политическа социална политика за подсилване на  раждаемостта, те поддържат тясна връзка с тези части от населението, които по различни причини са пръснати по света. Гражданските права на живеещите извън националните територии са абсолютно идентични на сънародниците им останали в Родината. Страна като Франция например, с 3% граждани живеещи извън нея предоставя на своята “Диаспора” 12 сенаторски и 11 депутатски места. По този начин, “старата демокрация” в едно и също време “печели” французите пребиваващи “на вън” и чрез тях разпространява културното си и икономическо влияние в чужбина.

В сравнение, България, която с 25% население живееащо извън страната, не осигурява никаква политическа представителност на българите живеещи в чужбина. Още по-лошо, нейната вече остаряла конституция в противоречие с Лисабонския договор, дискриминира “Диаспората”, като я лишава от избирателни права. В същото време, икономическата криза в България се задълбочава. Цените на топлинната и електрическа енергия, хранителните стоки и безработицата растат. Прираста на населението е отрицателен. Раждаемостта – скромна, а смъртността – обезпокояваща. Емигрантската вълна не спира. Междувременно, въпреки мъмренето от Брюксел, законодателната и изпълнителната власт дават признаци на аматьоризъм, незнание и безпомощност. Опозицията се разкъсва в кланови борби. Безкрайната каскада от скандали: шистовия газ, лекарствата, здравната система, бонусите, образованието, правораздаването потвърждават жизненонеобходимата политическа промяна. Стотиците хиляди българи зад граница са един ценен и неизползван ресурс. Те могат да допринесат не за “формалната”, а за реалната евроитеграция на България. Пълноценното зачитане на техните права, може да покаже “пътя за връщане”.

Нищо обаче не може до се промени и подобри с настоящия избирателен закон.

Защо?

Защото промяната трябва да бъде разбрана и подкрепена от обществото. А най-пряката връзка между печелившите идеи и обществото е трибуната на Парламента. На тази трибуна трябва да се появат нови лица, с биографии, доказали своята реализация в развитите западни демокрации.

За тази жизненоважна промяна, за обединение на българите от чужбина и тези останали в Родината, чрез нов избирателен закон, бе създадено Сдружение “ДА”.

София                                                                                                                                                                  Божидар Чеков

9 март 2012                                                              Председател на Сдружение “ДА” – Демократична Алтернатива

*Прочетете цялата тема – ТУК.

* Пълният текст, може да свалите от  – ТУК: СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧНА АЛТЕРНАТИВА – ДА“.

* Официална Фейсбук страница на Сдружение „ДА“ – ТУК.

* За контакт: team@kajeteda.com

Comments

comments