Повдигам този въпрос, защото никой нищо не казва. Всеобщото мълчание до 1989г. е обяснимо, но днес то става нетърпимо.
Замислих се върху българската народопсихология благодарение на Марко Семов. Не се бях връщал в България повече от 22 години. Може би поради това, един журналист от радио Хоризонт – Емил Измирлиев, ме покани на дискусия с видния академик. Когато Семов свърши изложението си относно страха на българина от висшестоящият и тенденцията му да се нагажда, аз отговорих, че изобщо не се разпознавам в описанията му. Цитирах два три факта от личната ми биография, с които убедих моят събеседник, че не всички българи са като тези описани от него. Срещата ни приключи в една бира-скара, на чаша водка.
От тогава мина доста време, но за жалост констатациите на Марко Семов се оказаха верни. Аз обаче не се задоволих само с констатация, а се разрових и намерих една от най-важните причини за липсата на самочувствие у съвременният български гражданин. Това е измисленият по време на тоталитарната система ЕДИНЕН ГРАЖДАНСКИ НОМЕР! Там където не е имало „Тоталитарна система“ подобен номер НЯМА! И мълчанието особено на българите живеещи в Западна Европа по този въпрос, потвърждава критиките на академика за липсата на гражданско съзнание, на самочувствие и съпротива от страна на обществото ни като цяло. Този направо „каторжнически“ номер е последната унизителна примка, завещана от еднопартийната система, която спъва свободната инициатива на българите.
Най-порочното приложение на ЕГН-тата е безспорно това което се разиграва в порочната избирателна система. Изискването на 3-5 хиляди подписа се превръща в непреодолима стена за всеки нов кандидат или формация за участие в политическата система. Във Франция се изискват 500 подписа на „Големи избиратели“ само за кандидат президентите. За депутати и кметове подписи не се изискват.
В България, почти никой не си дава доброволно ЕГН-то?! Хората са наплашени от неговото предполагаемо използване за користни цели. Как обаче съществуващите партии, представят пред ЦИК, за един изключително къс срок – десетки хиляди, понякога и стотици хиляди подписи съдържащи въпросното ЕГН? Има два начина. Първият е резултат на възродената феодална система. Общините свързани с дадена партия и съответно приятелските и роднински фирми около тях, възлагат на шефовете на отделите „личен състав“ да „попълнят“ необходимите бордера. Чиновниците, служителите и работниците дори не се подписват саморъчно. Те са безгласни букви. Събирането на техните лични данни се извършва автоматично в отдел „личен състав“. Никой обаче не смее „гък“ да каже, защото „трябва да се яде“. Вторият начин за събиране на подписи и ЕГН-та е закупването им. В предизборния период, десетки фирми сноват из провинцията и купуват подписи, които след това предлагат на „пазара“.
Окончателните цифри на българските избиратели от край време са неясни, както никъде другаде в Европа! Тези на ГРАО не съвпадат нито с тези на ЦИК, нито на тези от МВР! Всичко това разбира се не е случайно. Административната бъркотия крепи статуквото.
Как се живее без ЕГН? Много просто – както другите държави с доказана безспорна демокрация.
Базата за самоличност днес са биометричните данни на гражданите. Двама еднакви човека – няма. Българското МВР разполага с тези данни. Ако те се въведат като принцип за разпознаване на идентичността на гражданите, вместо Единния Граждански Номер, ще се сложи край на бумащината, страха и изборната търговия.
Божидар Чеков
Покрай ЕГН-то, Вие сте докоснали доста други въпроси или проблеми в нашето общество. Но ЕГН-то няма нищо общо с тези проблеми. Това е просто един номер, както е осигурителния номер в другите държави например. Първо бих искал да опонирам на негативното отношение относно ЕГН.
1. Това / номерирането / не е единствената форма, която се практикува по света. Има номер на паспорт, осигурителен номер, място на раждане и т.н. по които данни се идентифицират човеците по света. Особено при съвременните информационни технологии. Вие сам пишете за биометричните данни. А тия последните са в пъти по-обидни за човешкото ни достойнство от ЕГН-то. Но тази все по-усъвършенствуваща се система и практика за индивидуална идентификация никога и никъде няма да отпадне.
2. Това, че в България има уникална система за идентифициране на гражданите, е бих казал принос за обработка на данните за всеки един човек с цел безгрешно въвеждане и поддържане на регистрите за : Социални осигуровки; Здравни осигуровки; Здравен статус; Данъчни и други отношения към държавата…. ЛОШОТО е, че след марионетния соц. режим, в управлението на Държавата ни се наместиха още по-неквалифицирани и по-безотговорни индивиди, някои от тях направо тип лумпени. Вече двадесет години не могат или по-точно не желаят да уеднаквят регистрите /списъците/ в НОИ, НАП, ГРАО, ЦИК. Защо е това ли ? Ето защо : За да могат да поддържат ненужно раздута администрация, която е извор на цяла армия послушни гласуващи в полза на властващите в момента. За да могат да изготвят фалшиви бюлетини за „гласували“ мъртви души и за „гласували“ граждани, живеещи в чужбина, които не са гласували. Така се гласят фалшивите резултати при изборите в България.
3. Изчистването и уеднаквяването на споменатите по-горе регистри става много лесно и сравнително бързо, чрез елементарна програмка, с която да се обединят регистрите в един масив /файл/, съобразено с различната структура на отделните регистри, сортиране по ЕГН и веднага ще лъснат дублиранията, както и тия записи, които са за починали лица или лица трайно живеещи в чужбина за участие в местните избори.
4. Вие коментирате ЕГН-то предимно от гледна точка на идентификацията при избори. Напълно съм съгласен, че никаква фалшификация не ще се допусне, ако гласуващият се идентифицира с биометричните данни. Но този номер има и други полезни функции: по този номер може да се натрупват социалните ми осигуровки, здравните ми осигуровки и лесно получаване на всякакви данни необходими ми да получа от администрацията.
Да споделя и нещо относно най-болния проблем: Правенето на списъци за регистрация на партия, Осигуряване на „гласове“ при избори, чрез зависимости или заплащане, Манипулиране на общественото мнение от владеещите основните медии. Тези зловредни явления може да се премахнат основно, чрез промяна на Закона за политическите партии, Изборен Кодекс, Закон за местните избори и други свързани нормативни актове. Това може да се постигне, чрез обединени активни действия на всички граждани живеещи в и извън България. Обединение за НОРМАЛНОСТ в практиката и морала в управлението на държавата между всички, независимо от техните идейни или политически пристрастия.