Подигравките към протестиращите „българи от чужбина“ са нито уместни, нито конструктивни. Между дошлите има добронамерени, честни младежи, но и други по-малко „незаинтересовани“. Последните носят цялата отговорност за провала.
Дошли били 1000 или 300 е без значение. В западната част на Европа има още 2 милиона. Поставен бе важен въпрос. Стотици хиляди са младите българи, които се мотаят по строежите, хотелите и университетите на Е.С., без ясна перспектива за бъдещето си. Нещата в личен план, на много от тях, не се развиват така както са си мислели тръгвайки. Неуспехът в интеграцията в много случаи води да битови проблеми и лични драми. Чрез интернет мрежата, българите от чужбина следят ситуацията в България, която се влошава с всеки изминат ден, въпреки самодоволството на управляващите. От институционална гледна точка, те са изключени от политическо участие и в чужбина и в България. Всички тези предпоставки повдигат не само недоволство, но и гняв. Броят на този вид разочаровани „българи от чужбина“ расте, но управляващите вместо да се занимаят с парещия жизнено важен за страната проблем, се правят, че не съществува. В резултат на това „протестите“ едва ли ще спрат. Те неизбежно ще нараснат.
Лошото в случая са конците, които дърпат някои подстрекатели, разполагащи със средства, но не доказали с нищо качествата, авторитета или успехите си – на Запад. А българинът е така скроен, че след знамената на пропаднали емигранти – няма да тръгне никога.
Септември 2018г.
Божидар Чеков
Зареждане ...
Вашият коментар