1988 година. Земетресение в Армения. 30 хиляди жертви и 500 хиляди остават на палатки. Шарл Азнавур призова за помощ на пострадалите. Зимата наближаваше. Пратих му 100 франка. Тази сума може да се сравни днес със 100 евра. Съзнавам, че за някои тя не е голяма, за други – значителна. Това не е толкова важно. Доволен съм защото участвах. Направих го защото ние българите винаги сме били солидарни с арменците. Освен това поезията в песните на Азнавур за мен беше по-важна и по-силна от всякакъв учебник по френски. Правил съм и други дарения, за болни деца или възрастни, предимно българи. Не съм го правил с надежда да получа нещо обратно. Не. Все пак, не мога да забравя, че единственото писмо, с няколко благодарствени думи които получих, беше подписано от Шарл Азнавур.
ПИСМОТО НА АЗНАВУР
Приятелю, Вие постъпихте чудесно и аз държа чрез тези няколко думи, от името на сдружението „Азнавур за Армения“ и от мое име, да ви кажа просто от сърце, благодаря ви, че сте такъв какъвто сте, благодаря ви от тяхно име и доскоро, за да продължим заедно започнатото дело.
Искрено ваш: Ш.Азнавур
Вашият коментар