Няма по сива и безлична фигура в чужбина от проф. Минко Балкански. Превъзходителните прилагателни, с които българските журналисти го обсипват не отговарят на истината! „Световно известен“, „прочут“, най-важното – дарител! Гладни кокошки – просо сънуват! Членовете на журито задължително се нуждаят от тълковен речник. Думи като „Дарител“ и „Будител“ са толкова сродни, колкото са „Строител“ и „Лечител“ например.
Преследван бил като дезертьор, по време на комунизма, защото не бил отбил военната си служба. Хайде, де! Прекален светец и Богу не е драг. Какво да кажат тези, които бяха служили войници и въпреки това бягаха през граница?!
Този човечец се е измъкнал с червен паспорт от България, с помоща на солидни връзки, в началото на Тоталитаризма и се е спотайвал по разни лаборатории, до падането на Берлинската стена. Научните степени които е постигнал, не са прославили България, а са оправдали статута му на научен чиновник, неуволняем във Франция. За тези които не знаят, между 1946г до 1960г в България десетки хиляди политически затворници, оставиха здравето, понякога и живота си в лагерите и затворите. Група емигранти в Западна Европа, информираха и подпомагаха семействата на репресираните. Минко Балкански през цялото това време се крие в полите на своята съпруга – богата местна французойка. След 1996г се появява на пръсти в България и започва да харчи, не собствената си пенсия, която е мижава, а парите на жена си. Какво прави фактически неговата фондация? Подбира млади талантливи българи за образование във Франция вече двайсетина години. Какъв е резултата моля? Никой от тях не се завръща. Поздравления на износителят на таланти! Браво на измисленият „будител“ Минко Балкански! Тези които му връчват наградата, умишлено приспиват българското общество, като му пробутват един безопасен емигрант.
5 Ноември 2018
Божидар Чеков
Зареждане ...
Вашият коментар