Ако не бях видял и чул виковете на миньорите от Мадан, аз едва ли щях да стигна до заключението, че ни трябва не само „Математическа гимназия”, но и етична. Представих си как момчета и момичета, които цял ден решават уравнения с по пет неизвестни, се прибират в къщи и слушат новините. От медиите те научават за събитията в държавата и сравняват казаното от преподавателите с реалността. Защото затваряйки вратата на гимназията, учениците влизат в училището на живота и тук политиците заместват учителите. Ако някой от тях например сравни радостта на Меглена Плугчиева за посланническото място в Швейцария със социалната драма в Мадан, той направо може да получи пристъпи на морска болест без да е стъпвал на кораб. Берн вместо Мадан. Реверанса на варнеската Роза Люксембург към шоколадовия подарък повдига редица болезнени въпроси. Една от най-активните представителки на опозицията, която от две години критикува правителството, предпочете швейцарското спокойствие пред борбата за справедливост. Никой не може да убеди миньорите и техните семейсва, че тази размяна на любезности е в тяхна полза. „Плугчиева заслужава, защото беше вече дипломат в Германия и говори добре немски.” – отговорят в хор защитниците на бившата вицерпемиерка от правителството на Станишев. Те са същите, които оправдаваха навремето Масларова за пазаруването ù в Монако. Не е сигурно обаче, че търсещите реализация в Родината членове на асоциацията „Тук-Там” ще се задоволят с тези обяснения.Стотици са младите българи завършили много по-престижни висши учебни заведения на Запад, от Лесо-техническия институт във Варна. Въоръжени с европейски дипломи и младежки ентусиазъм те недоумяват как и защо длъжностите в министерствата и дипломацията се раздават без публични конкурси. Случаят „Плугчиева”, в това отношение, е показателен за цялата българска политическа върхушка, в която противниковите лагери редовно се договарят и споразумяват в името на общото (им) благо. „По-добре е да другаруват, вместо да воюват”- ще кажат дежурните политолози. Каква е същността на „хвърлянето на мостове” между две противоположни идеологии? По време на студената война на моста Глинкер, между Потсдам и Берлин се разменяха шпиони срещу дисиденти. Но днес, в условия на демокрация, какво разменят ГЕРБ и БСП, далеч от погледа на избирателите? Морално ли е размиването на границата между власт и опозиция, чрез правене на взаимни услуги? Каквито и суми да бъдат харчени в последствие за „Пиар”- кампании, те никога не могат да изтрият подозрението за пазарлъци и сделки на върха на държавата.
Безната между политическата класа и редовите граждани не е от днес. На „Кръглата маса”, организирана от Андрей Луканов, с изключение на ДС, част от присъстващите бяха абсолютно непознати за широката публика. Липсата на легитимност на това импровизирано събрание не им попречи нито да говорят от името на целия български народ, нито да си намерят взаимни „допирни точки”. След 23 години преход, празното пространство между избранници и избиратели бе най-сетне забелязано. Станалата вече ненужна на френската банка, бивша еврокомисарка Меглена Кунева запретна ръкави да го запълни. „Аз не съм членувала никога в БСП” – декларира често „новата-бивша” политичка, без никой да ù е задавал подобен въпрос. На това ниво, моминска невинност – няма. Кунева го прави умишлено, за да умаловажи конкуренцията на политически чиновнички като Кристалина Георгиева или Меглена Плугчиева. Този аргумент е чист халостен патрон, още от времето на Снежана Ботушарова, Жельо Желев и много други бивши членове на БКП, осъмнали опозиционери. За да не бъде биографията на Меглена Кунева частична, не бива да се премълчава дейността ù в отдела за „правата на човека” към ЦК на БКП. Задача на този отдел не беше да защитава, а да отвлича вниманието от репресивните мерки срещу дисидентите. Относно последните ù изяви, интересно ще бъде, госпожа Кунева да каже, какво според нея е „гражданско общество”. Ако ли това са хората, за които никой не държи сметка, тя е толкова близка до тях колкото бяха Ленин и Сталин до работническата класа. Факта, че Меглена Кунева се завръща в България, докато другите го „ощипват” буди симпатии. Скока ù от изхабената и обречена каляска на НДСВ е тълкуван противоречиво. Въпрос на вкус. По-важна е програмата, която тя предлага. За сега, във всяко свое интервю Кунева говори за нов морал в политиката. Интелегентната жена не крие, че примерът в това отношение е самата тя. Журналистите, които я интервювират дават странни признаци на амнезия. Никой не си спомня вече, че нейният политически покровител Симеон Сакскобурготски се завърна в Родината точно с този зов?! Явно тълкуването на думата „морал”(френска дума) в София не е същото както в Брюксел. Края на мандата на еврокомисаря Кунева бе съпроводен с голям скандал. Висшата българска чиновничка бе обвинена в конфликт на интереси, след като влезе в борда на директорите на френската банка БНП-Париба. В последствие, етичната комисия на Европарламента изготви нов правилник на поведение за еврокомисарите. От тогава те се задължават на три годишна карантина преди да „изпазарят” в частния сектор натрупаните в комисията познания. По отношение на избирателите, които гласуваха за нея по време на изборите през 2009 година, госпожа Кунева се отнесе с невиждано пренебрежение. Избрана, тя отказа евродепутатското място за сметка на банкерското, без да разбира нищо от финансии. Рядко може да се намери по-ярък пример за преимущество на личните интереси над обществените.
В България обаче етиката не разполага нито с гимназия, нито с катедра, нито с традиция. Или както казват французите „В царството на слепите и едноокият може да е цар…”
Париж 23 март 2012г. Божидар Чеков
* Официална Фейсбук страница на Сдружение „ДА“ – ТУК.
* За контакт: team@kajeteda.com
Зареждане ...
Вашият коментар