Дъщеря ми замина за малко в Ню Йорк. Тя е родена в Париж, но познава добре България. Качвала се е на Шипка и Черни връх. Посещавала е Копривщица и Пловдив, Александър Невски и Рилския Манастир. Редовно кръстосва Северна Гърция и знае за родовата връзка, която ни свързва с Македония. Сега, когато очаквах да получа изглед от Манхатън, тя ми праща снимка от метрото в Ню Йорк, за да ме информира как гърците използват чак в Америка бренда „MACEDONIA“.
Не съм споделял с нея, развитието на българо-македонските отношения. За един европеец, „канадската борба“ в която са се впрегнали София и Скопие за костите на Гоце Делчев е неразбираема. Също непонятно е триенето от карти и учебници на „Пиринска Македония“. Страхът на хората от югозападна България да кажат, че са „македонци“, докато братовчедите в Гърция го заявяват открито. Наличието на ред малцинства във Вардарския край, но без българско.
Област Македония се простира в три страни. В нея освен живописна природа, овошки и манастири има и хора. Специфичен фолклор, кухня и обичаи. Времето на страховете от промени на границите отмина. За да се развие тази част на Европа, връзките с външния свят са необходими, но тези между местните хора са жизненоважни. Те са по-важни от всичко. Не всеки може да преговаря, както не всеки може да пише или да рисува. Преговарянето и договарянето е майсторлък. Със закани и заплахи, заредени с популизъм, до никъде няма да се стигне. Победител не може да има, но победени със сигурност.
Каква е реалността днес? В триъгълника с трите Македонии – двама се карат, третия печели. Това подсказва дъщеря ми от Ню Йорк.
Божидар Чеков
27 Юни 2019г.
Париж
Зареждане ...
Вашият коментар