Само за два часа Еманюел Макрон направи това, което европейските лидери не успяваха с месеци. Той сложи край на безсънните нощи и на пазарлъците на „високо равнище“. Човекът бърза и няма време за губене. Противник на партийната склероза, Макрон събори с един удар скелето почиващо върху „Шпицкандидатите“ за европейската командатура. Като опитен зидар той нахвърли цимента между тухлите на новия европейски строеж пред смаяните лидери, преди да са изпили още първото кафе. Макрон не иска Вебер, другите са против Тимерманс. И двамата изчезват някъде на сянка. „Десницата“ има най-много депутати? Макрон е демократ. Ето ви председател на комисията – член на десницата, при това на немската! Меркел не вярва на ушите си и се топи от умиление. Урсула фон дер Лаейн от резервната скамейка? Това е без значение. Оказва се, че френският президент познава немската „съблекалня“ по-добре от самите германци. Дори „Вишеградската четворка“, изумена, поздрави неговия ход. Това беше първият удар на Макрон. С него той разклати сериозно редиците на противниците си. С втория, Макрон превзе банката. Кристин Лагард е новият управител на ЕЦБ. Зидарят Макрон, освен мистрия за цимент, се снабди и с чукче за разточителите. С него той може да бие през пръсти всички, които предпочитат националните и лични интереси, вместо европейските. Консерватори и скептици останаха без глас. Химна на Европа заглуши националистите от раз. С двете номинации, на Урсула и на Лагард на върха на Европа, женомразците си изядоха шапките от яд. За сметка на това, Макрон спечели всички, които се борят за равни права между жени и мъже. Испания винаги е била с Франция. Макрон не е човек, който прави подаръци, дори и на близки приятели. Новият министър на външните работи на Съюза е испанец, но в същото време каталунец. Жозеп Борел е отявлен противник на сепаратизма и привърженик европейската идея. Неговата фигура е символ на сплотена Европа. Шарл Мишел не е от най-симпатичните, но представлява страните от Бенилюкс и е франкофон. Остава председателското място на европарламента. Това е последната тухла от строежа на нова Европа. Мястото се пада на човек от Изток, на представител на Зелените или на социалистите. Тяхна си работа. Макрон си свърши своята. С главозамайваща бързина.
P.S. Начина по който се развиха назначенията не е от най-дeмократичните. Макрон първи го каза, но за сега други правила – няма. „Зелените“ са бесни. Ще почакат. Френският президент изгради динамичен управленски екип, с който вероятно ще реформира изцяло Съюза.
Божидар Чеков
4 Юли 2019г.
София
Вашият коментар