Брой на българските граждани в чужбина по държави – по численост

(Данните са за 2011 г. по преценка на българските дипломатически представителства. Те са получени от МВнР по ЗДОИ. За българите в Ливан няма съобщени данни.)
Oбщо 2 036 092
Турция – 500000
Гърция – 300000
САЩ – 300000
Испания – 250000
Великобритания – 100000
Италия – 100000
Германия – 74869
Канада – 70000
БЮРМ – 50000
Кипър – 35000
Русия – 32265
Франция – 30000
Молдова – 20000
ЮАР – 20000
Белгия – 18000
Австралия – 15000
Португалия – 15000
Сърбия – 15000
Полша – 14000
Нидерландия – 12340
Австрия – 12000
Израел – 7500
Швейцария – 4500
Дания – 4200
Швеция – 4000
ОАЕ – 3500
Чехия – 3206
Ирландия – 3000
Унгария – 2800
Аржентина – 2500
Румъния – 2000
Норвегия – 1800
Словакия – 1800
Словения – 1500
Сирия – 1200
Йордания -1000
Палестинска автономия – 1000
Финландия -1000
Люксембург – 800
Кувейт – 700
Мексико – 500
Украйна – 420
Япония – 350
Мароко – 312
Хърватия – 300
Бразилия – 277
Китай – 256
Египет – 250
Нигерия – 250
Индонезия – 235
Алжир – 200
Тунис – 200
Чили – 200
Индия – 104
Беларус – 100
Косово – 100
Република Корея – 100
Куба – 65
Йемен – 60
Азербайджан – 50
Виетнам – 50
Босна и Херцеговина – 44
Армения – 30
Албания – 26
Грузия – 25
Черна гора – 25
Иран – 20
Казахстан – 20
Етиопия – 16
Пакистан – 11
Узбекистан – 8
Монголия – 6
Афганистан – 2
————-
Уточнение: От юридическа гледна точка термините „българин“ и „български гражданин“ имат различен смисъл, тъй като българи могат да бъдат и чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание. Същевременно, български граждани могат да бъдат лица с небългарска етническа принадлежност. Под население на България се разбират лицата вписани по документи, че постоянно живеят в България.
———————–
Брой на населението на България
Общ брой към февруари 2011 г. – 7 364 570
От 1 до 28 февруари 2011 г. се проведе 17-ото поред преброяване на населението в
демографската история на България.
За първи път България проведе преброяване като страна – членка на Европейския съюз,
и при спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и
Съвета относно преброяване на населението и жилищния фонд в ЕС, както и съпътстващите
го европейски регламенти за техническия формат и качеството на данните.
———–
• Към 1.02.2011 г. населението на България е 7 364 570 души. От тях 3 777 999 (51.3%) са
жени и 3 586 571 души (48.7%) са мъже, или на 1 000 мъже се падат 1 053 жени.
• Запазва се тенденцията на урбанизация – в градовете живеят 5 339 001 души, или
72.5%, а в селата живеят 2 025 569 души, или 27.5% от населението на страната.
• В периода между двете преброявания 2001 – 2011 г. населението на страната намалява с
564 331 души при средногодишен темп на намаление 0.7%.
• Две трети от намалението на населението (68.9%) се дължи на отрицателния естествен
прираст (повече починали от родени лица), а една трета (31.1%) – на външната
миграция, която се оценява на 175 244 души.
————–
Гражданство
Към 1.02.2011 г. в България живеят постоянно 36 723 лица с чуждо гражданство и
те представляват 0.5% от населението на страната. По-голямата част от тях (83%) живеят в
градовете на страната, като 56% от всички чужди граждани са жени.
Всяко второ лице с чуждо гражданство, живеещо постоянно у нас, е от европейска
държава извън Европейския съюз. Преобладават лицата с руско гражданство – 11 991 (65.1%), 22
следват гражданите на Украйна – 3 064 (16.6%), Република Македония – 1 091 (5.9%), Молдова
– 893 (4,8%), и Сърбия 569 – (3.1%).
Към момента на преброяването в България постоянно живеят 8 444 граждани на
Европейския съюз, или 23% от всички чужди граждани. Сред тях преобладаваща част са
гражданите на Обединеното кралство 2 605 (30.9%), следват гражданите на Гърция – 1 253
(14.8%), Германия – 848 (10%), Полша – 819 (9.7%), и Италия – 456 (5.4%).
22.9% от чужденците са граждани на държави от континента Азия. С най-голям
относителен дял сред тях са турските граждани – 32.6%, следват гражданите на Армения –
13.9%, и Китай – 8.9%.
Лицата, декларирали, че притежават двойно гражданство – българско и друго към
момента на преброяването, са 22 152 души, или 0.3% от населението на страната. С най-
голям относителен дял сред тях са лицата с българско и руско гражданство – 5 257 (23.7%),
следват лицата с българско и турско гражданство – 4 282 (19.3%), българско и гражданство на
САЩ – 1 725 (7.8%).
——————
• Най-голяма по брой на населението е област София (столица), в която живеят 1 291 591
души, или 17.5% от населението на страната, а най-малка е област Видин с население
101 018 души (1.4%).
• За периода между двете преброявания се е увеличило само населението на областите
София (столица) със 120 749 души, или с 10,3%, и Варна – с 13 061 души, или с 2,8%.
• Големи са различията в броя на населението по общини – 39.2% от населението в
страната живее в 9 общини, които са с население над 100 000 души. В 60 общини
преброените са под 6 000 души и в тях живее 3.1% от населението на страната.
• Населението на страната е разпределено в 255 града и 5 047 села. В 181 населени места
няма преброени лица. В една пета (21%) от населените места живеят от 1 до 50 души,
а в малко повече от една трета (36%) от населените места живеят между 100 и 500
души
• Една трета от населението на страната (33.6%) живее в седемте най-големи града,
които са с население над 100 000 души.
———–
62.2% от населението в страната е в трудоспособна възраст, т.е. това са 4 576 904 души.
52.5% от тях са мъже, а останалите 47.5% – жени. По-голямата част от населението в
трудоспособна възраст живее в градовете – 75.8%, а 24.2% – в селата. 4
• Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез
коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на
влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 г.) и излизащите от трудоспособна възраст
(60 – 64 г.). Общо за страната този коефициент е 70. За сравнение, през 2001 г. всеки
100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.
————
• Към 1.02.2011 г. в България живеят постоянно 36 723 лица с чуждо гражданство и те
представляват 0.5% от населението на страната.
• Всяко второ лице с чуждо гражданство, живеещо постоянно у нас, е от европейска
държава извън Европейския съюз. Преобладават руските граждани – 11 991 (65.1%),
следват гражданите на Украйна – 3 064 (16.6%), Република Македония – 1 091 (5.9%),
Молдова – 893 (48%), и Сърбия – 569 (3.1%).
• Към момента на преброяването в България постоянно живеят 8 444 граждани на
Европейския съюз, или 23% от всички чужди граждани в страната.
• Хората, декларирали, че притежават двойно гражданство – българско и друго, към
момента на преброяването са 22 152 души, или 0,3% от населението на страната.
————–
Установилите се демографски тенденции и засилената емиграция през последните 20
години се отразяват върху броя на всички етнически групи в страната, в резултат на което не
настъпват съществени изменения в етническата структура на населението в годините между
последните две преброявания:
• Българската етническа група обхваща 5 664 624, или 84,8% от лицата, доброволно
декларирали етническото си самоопределение.
• Турската етническа група е втората по численост – 588 318 лица. Те представляват 8.8%
от населението.
• Ромският етнос традиционно е третият по численост и наброява 325 343 души, според
самоопределянето на лицата, с относителен дял от 4.9%
—————-
Майчин език
• Българският е майчин език за 5 659 024 души, или 85.2% от населението. Турският е
майчин език за 605 802 души, или 9.1% от лицата, отговорили на този доброволeн
въпрос. Ромският е майчин език за 281 217 души, или 4.2%.
————–
• Българската етническа група обхваща 5 664 624, или 84,8% от лицата, доброволно
декларирали етническото си самоопределение.
• Турската етническа група е втората по численост – 588 318 лица. Те представляват 8.8%
от населението.
• Ромският етнос традиционно е третият по численост и наброява 325 343 души, според
самоопределянето на лицата, с относителен дял от 4.9%.
—
• Лицата, самоопределили се към източноправославното християнско вероизповедание,
са 4 374 135 души, или 76% от лицата, отговорили на въпроса. Католическото
вероизповедание са посочили 48 945 души, протестантско – 64 476 души, съответно 0.8
и 1.1% от отговорилите. Мюсюлманско вероизповедание имат 577 139 души, или 10%.
От тях мюсюлманско сунитско е вероизповеданието на 546 004 души, мюсюлманско
шиитско – на 27 407 души, и 3 727 души са записали само мюсюлманско
вероизповедание. Други вероизповедания изповядват 11 444 души или 0.2% от
отговорилите. Нямат вероизповедание 272 264 лица (4.7%) и 409 898 (7.1%) не се
самоопределят.
——–
Към 1.02.2011 г. броят на лицата с
висше образование е 1 348.7 хил. (19.6%), или всеки пети е висшист. В сравнение с
предходното преброяване относителният дял на висшистите се увеличава с 5.5
процентни пункта. Лицата, завършили средно образование, са 2 990.4 хиляди (43.4%).
————–
Неграмотните лица са 112 778, а относителният им дял от населението на възраст 9 и
повече навършени години е 1.5%. При самоопределилите се като българи 0.5% са
неграмотни, при турската етническа група – 4.7%, и при ромската – 11.8%.
• При децата от 7 до 15 години включително, които трябва да бъдат в образователната
система, но не учат към 1.02.2011 г., също се наблюдават значителни различия според
самоопределението към трите основни етнически групи. При ромския етнос 23.2% от
тази възрастова група не учат, при турската етническа група този дял е 11.9% и при
българската – 5.6%.
—————-
Икономическа активност на населението
• Към 1.02.2011 г. в страната има 3 282 740 икономически активни лица на възраст
между 15 и 64 години. Общо за страната коефициентът на икономическа активност е
65.3% (68.1% за мъжете и 62.5% за жените). Коефициентът на икономическа активност
е изчислен като отношение на броя на икономически активните лица към населението
във възрастовата група 15 – 64 навършени години.
• От общия брой икономически активни лица към 1.02.2011 г. 2 834 835 са заети, а
494 848 – безработни. От всички заети 1 470 063 са мъже (51.9%), а 1 364 772 – жени
(48.1%). От всички безработни в края на януари 2011 г. мъжете са 57.2%, а жените –
42.8%.
——————
• През периода 1980 – 2011 г. 233 463 лица са променили своя настоящ адрес от чужбина
в България. От тях 91.9% са български граждани, завърнали се в страната след престой
в чужбина. Близо 73% от тях са пребивавали от една до пет години в чужбина, 17.1% –
от шест до десет години, и 7.2% – повече от 11 години. От пребивавалите в чужбина
57.5% са мъже.
• Най-голям е относителният дял на завърналите се български граждани, пребивавали в
Русктаа федерация – 16.1%, следват лицата, завърнали се от Испания – 9.3%, Германия –
9.2%, Гърция – 9.1%, и т.н.
• Сред живелите в чужбина български граждани преобладават лицата със средно
образование – 45.8%, с висше образование са 34.1%, с основно – 13%.
—————-
Още актуални данни за населението на България може да намерите на страниците на НСИ – http://www.nsi.bg/
Вашият коментар