Oткъс от филма „Горяните“, в който има разказ за въоръжената съпротива в Пиринско срещу насилствената македонизация на българите там.
Филмът „Горяни“ разказва за причините, същността и развитието на горянското движение в България в периода 1944 – 1956 г. Лентата показва уникални архивни кадри и документи.
На 9-и септември 1944 г., в условията на съветска военна окупация, у нас е установена комунистическата власт. Още от първите дни започва масово клане. Макар да липсват точни данни се счита, че около 30 000 български граждани са намерили смъртта си в годините на червения терор. Пратените в трудови лагери и затвори са над 200 000, много повече са тези, репресирани от режима под други форми.
Горянското движение възниква спонтанно в първите месеци след 9-и септември 1944 г. като отговор на реките от кръв, причинени от комунистическия терор. Въоръжени чети и отряди на горяните действат на територията на цялата страна. Техният брой се увеличава особено след разправата с легалната опозиция и екзекуцията на земеделския лидер Никола Петков, както и в началото на 50-те години, когато е проведена насилствена колективизация в българското село, свързана с отнемането на частната собственост върху земята, животните и инвентара.
Според официални данни на МВР в тези години на територията на страната са действали 440 горянски чети и отряди. Точният брой на горяните не е известен, но се смята, че са били приблизително 10 000 души.
Горянското движение е разгромено едва през 1956 г. Може би най-важната причина е била невъзможността да се осъществи координация между отделните чети, които са действали независимо една от друга. В този смисъл, макар и с големи трудности, хвърлените срещу тях хиляди милиционери и армейски части са се справили с тези чети една по една, което е отнело повече от 10 години.
Филмът „Горяни“ представя в детайли дейността на горяните в районите на Кюстендил, Пиринския край, Сливенския Балкан, Русенско и др.
„Горяни“ – документален филм, България, 2011 г., 114 мин.
Сценарист и режисьор – Атанас Киряков
Оператор – Димитър Митов
Музика – Теодоси Спасов
Озвучен с гласовете на Руси Чанев и Васил Бинев
Продуцент – Иван Павлов
Зареждане ...
Вашият коментар