Написах тези редове за да се противопоставя за сетен път на песимизма, който залива българското общество. Намерих в мнението на приятелят ми Калоян, доказал се „IT“ специалист, същата реакция към изложението на Атанас Семов, като моята по отношение на баща му – Марко Семов.
Ще ти кажа приятелю, няколко думи и за този професор и за татко му и за България изобщо. Първо ще го сравня с теб. Ако ти си лястовица, той е пъдпъдък. Не по брой на изчетени книги, а по височина на погледа и свобода на летенето. Той е чел повече книги от теб, но знае много по- малко, защото не е имал смелостта да рискува като теб. В България гъмжи от професори, доценти и академици. И Атанас Семов е един от най-приятните за слушане. Всички те са местни птици. При посещение в чужбина, те са посрещани любезно, но никой не влиза в спор с тях. Чужденците са безразлични към българския елит, защото той няма реален опит. Няма тежест. Безтегловен е! Връщам се на срещата с баща му. Един журналист от радио Хоризонт – Измирлиев, ме попита – Ти познаваш ли Марко Семов? Отговорих – А той познава ли ме?! Така спечелих покана за участие в радиопредставяне на негова книга. И той беше с някаква титла, академик или нещо такова. Разказа човека съдържанието на книгата си, което беше посветено на ниското самочувствие на българите. В няколко стотин страници Семов обясняваше горе-долу защо от българите нищо не става и че нищо не може да стане. Когато ми дадоха думата, аз казах, че изобщо не се разпознавам в това което чувам. Не се срамувам от личната ми нетърпимост към какъвто и да е научен труд посветен на националното малодушие или малоценност. Всяко разработнане на подобна тема е нож с две остриета. В условия на пазарна икономика, с безжалостна международна конкуренция, българите се нуждаят от примери на успели наши сънародници, които да служат за стожер на останалите. Близане на раните не може да се счита за „Палма на успеха“, дори тиража да е зашеметяващ.
Марко Семов отговори, че има отделни личности, които се отличават. Каза го, но не го написа! А книгата му се превърна в „бестселър“ и досега заразява няколко поколения българи с фаталната обреченост, почиваща върху „народопсихологията“!
След предаването Семов пожела да поговорим и ме покани на чашка. Слушаше ме внимателно и не позволи да участвам в сметката. Със сигурност щяхме да продължим разговора, ако малко след това не беше починал. Синът му Атанас е възпитан човек, но като всяка „круша“, той не може да падне по-далеч от корените си.
София , 2019
Божидар Чеков
Зареждане ...
Вашият коментар