В началото на 2019 година, някакво момче от „Института за дясна политика“ ми отговори троснато, че германеца Вебер щял да бъде следващият председател на европейската комисия. Опитах се да му обясня, че във Франция фаворита на Ангела Меркел не се ползва с добро мнение. За младият специалист „по всичко“, щом като най-силната икономика в Европа е решила, че Вебер е „шпитцкандидат“, той щял да бъде. Спорът се водеше по време на едно телевизионно предаване и задълбочаването му губеше смисъл. Спомням си, че малко преди това или след това, Вебер загуби мача срещу Доналд Туск за председателското място на „Европейският съвет“ и образът на вечния губещ започна да го преследва като негова сянка.
Междувременно в Париж, Еманюел Макрон каза публично, че Манфред Вебер не става за нищо. „Той не е управлявал дори детско училище! Как ще управлява Европа?!“ – допълни френският президент. Тези думи бяха толкова категорични и груби, че те стигнаха до ушите на немския политически елит. Между Париж и Берлин пламна словесна война, която нямаше нищо общо с предишните задкулисни договаряния. На всичкото отгоре, в спора се намеси съвсем неочаквано Виктор Орбан, който подкрепи Макрон. Най-засегнатият в случая – Вебер, измрънка, че не му харесва този вид политика.
В началото на месец май съм отново в София. По телевизионните екрани виждам моят събеседник от „Института по дясна политика“, който с патос приветстваше скорошното идване на Манфред Вебер в София. Това беше със сигурност, според него, новият председател на комисията. На другия ден, германецът пристигна и веднага започна обиколка на медиите, където родните репортерки не криеха удоволствието, да гълтат неговите думи. На 19 май в зала „Арена Армеец“, управляващата партия ГЕРБ проведе национален форум, на който Вебер беше „Черешката на тортата“. Първа в Европа, българската Десница короняса немеца за председател на европейската комисия, без да си дава сметка, че става за смях. „Бързата кучка – слепи ги ражда!“ Макрон наложи своята кандидатка Урсула фон дер Лайен, без да обръща внимание нито на тържествата в София, нито на дебелашкото ходатайство на бившият кравар Жозеф Дол. Редовете на европейската Десница се свиха значително, но заплатите продължиха да идват навреме. Със смачкан от неуспехите фасон, Манфред Вебер се съгласи да поеме нейните съдбини и когато всички го бяха забравили изведнъж се притече на помощ на Бойко. Неговата заместничка Мария Габриел вероятно го е побутнала да каже, че изборите са през март. Нескопосаното му обръщение към протестиращите, потвърждава мнението на Макрон, че Вебер не става за нищо!
Божидар Чеков
Зареждане ...
Вашият коментар